Той влезе в зала с изумрудени сталактити, поразяващи със своите размери, и застина от възхищение. Някъде от тавана, от малко прозорче, незнайно как добрал се до тези дълбини, върху зелените сталактити падаше, разсичайки специално създадения полумрак, слънчев лъч. От нежното му докосване зелените сталактити искряха, сякаш бяха поръсени с фини диамантени песъчинки. А в центъра на сблъсъка между сина на слънцето и сталактитите се беше образувало изображение — джудже и гном.
— Това са великите Грахел и Чизган — първото джудже и първият гном, братя — раздаде се вляво от Елодсса глас.
Той се обърна и видя заговорилия го. По-точно, заговорилата го. Тя стоеше до един от зелените стълбове и го галеше с ръка.
— Казват, че това изображение било случайно открито от гномите, когато някой се сетил да поднесе светлина към сталактитите. Така че после можеш да разказваш, че си видял една от реликвите на подземното кралство.
— Милда — Елодсса церемониално се поклони, опитвайки се да прогони изненадата от лицето си.
— Треш Елодсса — тя се поклони не по-малко грациозно, застивайки в поклон за няколко секунди, както го изискваше етикета, когато елф срещне представител на кралската фамилия на дома.
— Много съм изненадан да те видя тук — каза Елодсса.
— Надявам се, приятно? — усмихна се грациозната елфийка.
Косата й беше подстригана съвсем не по модата на тъмните елфийки. Нямаше висока прическа, нито дори дебела плитка, а стоманено-сива шапка от късо подстригана коса. Беше с тъмнозелени дрехи на разузнавач, на гърба вместо обичайния с’каш се виждаха две къси извити остриета с точно същите, като на с’каша на Елодсса, нефритени дръжки. Той сам й бе подарил двата меча по времето, когато животът изглеждаше много по-прост. Колко млади бяха тогава!
— Зависи от това, какво правиш тук — колкото се може по-резервирано каза Елодсса.
— Какво може да прави тук един разузнавач от дома на Черния пламък, освен да охранява престолонаследника? — кисело се усмихна тя.
Проклетата дума застана между тях преди пет години, разрушавайки завинаги надеждата им за щастие.
— Главата на дома ми заповяда да бъда твоя сянка.
— Не може да бъде! Баща ми никога не би изпратил точно теб!
— Нима някога съм те лъгала? Моят род няма този талант — тя насмешливо вдигна вежди, намеквайки за случилото се между тях.
— Аз не те мамех! — изтръгна се от Елодсса. — Това, което стана между нас, не беше лъжа!
— Ама разбира се — още една горчива усмивка. — За всичко е виновен баща ти и глупавите предразсъдъци.
— Не мога да престъпя закона и ти го знаеш! Не е моя вината, че не можем да бъдем заедно! Синът на главата на дома не може да се обвързва с…
— Продължавай, Елодсса. С кого? С тази, която размахва остриета? С тази, която обикаля из Заграбия в търсене на промъкнали се на територията на нашия дом отряди орки? С тази, която обучава малките елфи как да държат с’каш или как да стрелят с лък? Или с тази, в чийто вени не тече кръвта на главата на дома?
— Този разговор, както и всички предишни, няма да доведе до нищо.
— Прав си — тъжно кимна Мидла.
— Можеш вече да се връщаш при баща ми и да му кажеш, че с мен всичко е наред.
— Да ти приличам на куриер? — в жълтите бадемови очи проблесна зле прикрита ярост.
Той много добре познаваше този поглед. По времето, когато се срещаха, на няколко пъти виждаше тази ярост в очите й. Сега за пръв път тя беше насочена към него.
— Имам достатъчно охрана — отсече Елодсса.
— Твоята охрана е ей там — Мидла посочи с пръст нагоре. — На левга над нас. Докато се спуснат до тук, наследникът на дом Черен пламък ще се е превърнал в нещо мъртво и неподвижно.
— Кой ще ме нападне тук? Джуджетата и гномите не са толкова изкукали!
— Аз изпълнявам заповед на главата на дома — тя безразлично сви рамене.
— А аз ти заповядвам да се върнеш у дома — кипна Елодсса.
— Ти все още нямаш властта на баща си — тя се усмихна тържествуващо.
Елфът скръцна със зъби, стисна юмруци и като се обърна, продължи по пътя си, проклинайки упорството на Милда. Да видим кой кого ще пази!
Милда проследи с поглед отдалечаващия се Елодсса. В очите й беше застинала болка.
Седмицата сякаш се проточи безкрайно. Елодсса се отказа да се качва горе, нямаше смисъл — Милда щеше да го последва, а елфът не искаше приказки зад гърба си. Все още помнеха връзката им и забраната за тяхната сватба от бащата на Елодсса.