— Откъде знаеш, че принц е поръчал ключа? — очите на Миралисса се разшириха от изненада.
— От сънищата, предполагам… — казах след кратък размисъл. — Дори името на принца си спомням — Елодсса.
— Елодсса Разрушителят на закони — кимна Ел, потвърждавайки, че не лъжа. — Имало такъв владетел от дома на Черния пламък. Много отдавна, преди повече от хиляда години. Но не знаех, че той е поръчал ключа.
— Всъщност не го е поръчал той — наруших забраната на Миралисса и седнах на леглото. — Баща му го поръчал. Дори не баща му, а всички елфи. И тъмни, и светли, и изпратили този Елодсса при джуджетата. Там се случило всичко това.
— Какво е това всичко?
— Не ми обръщайте внимание — махнах с ръка. — Това е само един от многото сънища.
— Сънищата имат такова свойство — да показват миналото. Или бъдещето. Напълно е възможно да си успял да видиш, без дори да разбереш, страница от миналото.
Наложи се да им разкажа накратко този сън.
— Излиза, — завърших аз — че ако се основаваме на моя сън, с ключа са направили нещо и той не работи както трябва.
— Но преди с него всичко е било наред! — възрази Алистан.
— Преди ние и за Господаря нищо не бяхме чували — възрази му Ел. — Ето че в ключа нещо се е събудило и той едва не погълна Гарет.
— Добре! — в раздразнението си Миралисса щракна с пръсти. — От всички тези разговори полза няма! Ще продължим да правим това, което правехме през цялото време. Още повече, че ключът запомни Гарет.
— Аз, прощавайте, ще тръгвам. Естествено, ако от ваша страна няма никакви възражения — станах от леглото и тръгнах към вратата.
— Не забравяй ключа.
— За какъв мрак ми е нужен сега този ключ? — запротестирах аз.
Нямах намерение да нося в пазвата си ключ, който по всяко време може да се превърне в отровна змия.
— Гарет, ти нали не правиш Вастарска сделка? — произнесе Маркауз. — Какво се пазариш? Вземай проклетия ключ.
— Не, нека да е още малко в мен — неочаквано ме подкрепи Миралисса. — Ще го проверя още веднъж. Трябва да се уверя, че е напълно безопасен.
Чудесно! Оставих замислените елфи и недоволния граф Плъх.
По пътя към стаята си се натъкнах на навъсения Котка.
— Виждал ли си Алистан? — подхвърли в движение.
— Беше при Миралисса.
Котката кимна и тръгна по коридора към стаята на елфийката.
— Къде се мотаеш? — с тези думи ме посрещна шутът, когато влязох в стаята.
Фенерджията още го нямаше и Кли-кли си беше постелил на пода между двете легла.
— Ти да не обичаш да спиш на твърдо? — попитах, игнорирайки въпроса на гоблина.
— И на теб ти го препоръчвам, полезно е за здравето — отвърна шутът, докато наместваше възглавницата.
— Благодаря, но ще се схвана — и аз започнах да тъпча в ушите си памучните тапи, които бях взел от грижовната жена на собственика.
— Това пък за какво е? — подозрително присви очи Кли-кли.
— Без тях не мога да заспя — неволно пуснах една крива усмивка и гоблинът спря да пита, приемайки тапите за някаква моя ексцентричност.
След няколко нощи под открито небе леглото ми се стори като дар от боговете. Тази нощ спах като бебе.
Както и следваше да се очаква, на следващата сутрин Кли-кли беше намръщен и мълчалив. Цупеше се на целия свят, но основно на Фенерджията и кой знае защо — на мен. И до момента, когато слънцето изгря и малко размекна настроението му, Кли-кли отказваше да говори с мен и само сърдито сумтеше в отговор на жалките ми опити да изгладя отношенията. Явно беше много разстроен, че не го предупредих за нощното хъркане на Мумр.
Нито Миралисса, нито Алистан споменаха за ключа тази сутрин и само ни подканваха да бързаме с намерението да тръгнем колкото се може по-бързо.
Потеглихме рано, още по тъмно, а Алистан вече караше целия отряд да бърза и аз си доспивах направо върху Пчеличка — добре, че кончето не препускаше. Мармота, който яздеше до мен, само се усмихна, разбирайки състоянието ми, и ненатрапчиво започна да следи Пчеличка.
Конете потеглиха в тръс и аз, вече разсънил се, стоях доста стабилно на седлото. Ето какво означава постоянната практика!
Едва след час забелязах, че в нашия малък отряд са настъпили някои промени, от които той беше станал още по-малък.
— А къде са Котката и Еграсса? — обърнах се изненадано към минаващия с Перце Кли-кли.