— Котката вижда неща, които другите не виждат — тихо каза Миралисса и сложи обгорената пръчка на земята. — Знаеш ли, че по-рано, преди да отиде при Дивите, той е бил ученик на Ордена?
— Котката? — някак си не можех да си представя този дебелак, с мустаци като на истински селски котарак, да е ученик на маг.
— Да, Котката — кимна Миралисса. — Той е бил ученик втора степен, но не издържал изпитанията или не му е достигнал талант, въпреки че в последното аз лично много се съмнявам… В крайна сметка напуснал Ордена. Но някои знания са му останали. Не знам колко добре е учил, но Котката забелязва това, което другите не забелязват, макар в основата си това да са най-вече негови инстинктивни усещания, които и самият той често не може да обясни. Събуди кой да е от Дивите и го попитай на кого се доверяват? Какво ще изберат в миг на опасност? Ще мислят разумно, опирайки се на фактите, или ще се доверят на призрачните усещания на Котката? Мога да се закълна, Гарет, че всички ще изберат последното. Прекалено често този невзрачен човек се е оказвал прав и е предпазвал отряда от опасност. Онази вечер, когато ти показахме ключа, Котката дойде веднага след като ти ни напусна и каза, че усеща опасност. Дори не самата опасност, а нейния призрак. Нещо се готвело зад нас, а още нещо идвало право към нас, на стотина ярда било, той усещал нечий поглед, но колкото и да гледал, не можел нищо да открие.
— И повярвахте ли му?
— А защо не? Какъв смисъл има да лъже? Вярно, не можеше да обясни каква опасност ни заплашва, но беше сигурен, че може да я спре. Преценявайки, че не можем да върнем отряда назад и да хукнем да си трошим главите незнайно къде, за да предотвратим незнайно какво, ние с Алистан решихме да продължим напред, но да се отклоним от пренаселения тракт към този път. Така не само ще ни забележат по-трудно, но и ако все пак се случи нещо, няма да пострадат други. А Котката, който „видя“ къде е извора на злото, заедно с Еграсса, като най-малкия принц на дом, вещ в шаманството, трябваше да се върнат назад и да проверят какво става.
— И да попречат…
— Ако е възможно — да, но не това беше основната цел. Котката каза, че мястото е наблизо, на не повече от три левги. Както и да го смятаме, вече трябваше да са ни настигнали, въпреки че Маркауз бързаше, защото искаше да е колкото се може по-далеч от тази заплаха.
— Шаманство? — предположих аз.
— Точно така, шаманство. Но дори аз нищо не почувствах. Ако не беше Котката, магията щеше да ни удари в гръб.
— И докога ще бягаме така?
— До самия Раненг. Съгласи се, че да влизаме в сблъсък с незнайно кой е прекалено опасно, можем да загубим дори предимството, което имаме в момента. А в града има магове на Ордена, там шаманите няма да се вмъкнат.
— Извинете, милейди, но тук не съм съгласен — поклатих глава аз. — Щом шаманите успяха да проникнат в двореца на краля, през стените на Раненг със сигурност ще минат.
— Предлагаш изобщо да не влизаме в Раненг?
— Не е изключено умишлено да ни примамват да отидем там.
— Откъде такова предположение? — изгледа ме с интерес тя.
— Нека просто да кажем, че е предчувствие.
— Като на Котката?
— Не, за разлика от Котката аз понякога греша.
Черните устни на Миралисса трепнаха в тъжна усмивка.
— След три дни ще сме в Раненг. До зазоряване има още два часа, върви да спиш.
— Вече едва ли ще заспя.
— Аз трябва да направя няколко заклинания. За всеки случай. Имам чувството, че и пред нас може да ни чакат неприятности.
— Май нещо ми се приспа — излъгах аз, отдалечавайки се от огъня. — Лека нощ.
С едва забележимо наклонена глава, тя вече чертаеше с отново взетата от земята пръчка някакви фигури в пепелта. Наистина, най-добре е да не пречиш на онзи, който изгражда заклинание.
Върнах се на мястото си и разпънах смачканото одеяло. Утрото беше хладно, по стръкчетата трева се бяха появили първите капки роса.
— Защо не спиш? — сърдито ме попита обхождащият лагера Чичо. — Виж, дори конете спят като трупове, а ти тук, разбираш ли, шум вдигаш. Ех, младо-зелено! На твое място бих използвал всяка минута!
Мърморейки тихо, Чичо се отдалечи. Е, Дивите животът ги е научил. Трябва да ловиш миговете и да ги използваш по предназначение, в противен случай целия ден ще си като смачкан. Каквото и да се е случило с Котката и Еграсса, то вече се беше случило и ние нищо не можехме да променим.