— Какво има там? — попита Чичо, присвил очи.
— Доколкото си спомням, Вишки, малко селце с четиридесет — четиридесет и пет къщи — отвърна Медения.
Човекът прекрасно познаваше района, той самият беше родом от тези места. Предполагам, от също толкова малко и забравено от всички богове селце някъде в пущинака, по-далеч от трактове и от очите на кралските бирници, които се сещаха за съществуването на подобни селца веднъж на пет години, а дори и тогава прекалено ги мързеше, за да отидат там.
— И какво може да гори така? — Делер, без да съзнава, отново посегна към секирата.
— Е, със сигурност не и къщите, димът е прекалено черен, сякаш горят въглища — Халас ожесточено смучеше лулата.
— Да проверим? — Чичо погледна въпросително към разтревожената Миралисса.
— Добре — колебливо кимна елфийката. — Пътят така или иначе минава през селото, за да го заобиколим, трябва да минем през гората.
— Хей! Момчета! Слагайте броните и да проверим що за огън гори там! — заповяда десятникът.
— Трябва да проверим и коя гадина го е предизвикала! — допълни Фенерджията.
Появи се нещо различно от уморителното и досадно препускане, и бойците веднага се оживиха. По-добре каквато и да е цел, отколкото да си в пълна неизвестност в продължение на няколко дни и да не знаеш къде е врагът и в каква твар да пъхнеш ярд желязо, за да си оправиш не особено доброто настроение. Напълно разбирах тези хора: за бойците бездействието е най-страшното изпитание.
— Гарет, ти специална покана ли чакаш? — към мен, яхнал Перце, се приближи гоблинът. — Къде ти е ризницата?
— Каква ризница?
— Онази, която ти избрахме в двореца! — раздразнено отвърна Кли-кли.
— Нямам намерение да си слагам никаква железария! — грубо произнесох аз.
— Много детинско! — Мармота вече беше свалил бронята от товарния кон и я нахлузваше върху дрехите си. — Бронята, да знаеш, понякога прекрасно спасява живота.
— От арбалет така или иначе обикновена ризница няма да те спаси. Склотът без проблеми ще мине през нея!
— Не всеки има склот, а и враговете използват не само арбалети! Сложи я, няма да ти е излишна!
Да пукна дано! Мразех да мъкна железа върху тялото си! През целия си живот бях ходил без броня и сега в ризница се чувствах не по-добре, отколкото се чувстват някои в гроб. Тясно и неудобно. Все пак, като се замисля, онези в гроба вече нищо не чувстват.
— Погледни другите! — не спираше Кли-кли.
Останалите вече бяха сложили доспехите си, които досега стояха неизползвани заради прекалено горещото време.
По мое мнение този обикновен, макар и голям пожар, не заслужаваше чак такава свръх предпазливост.
Елфите вече се кипреха в тъмносините си брони със стоманени нагръдници, на които бяха гравирани емблемите на техните домове. Миралисса — с Черна луна, а Ел — съответно с Черна роза. Елфът надяна шлем, скриващ лицето му, а Миралисса наметна на главата си бронирана качулка, скривайки под нея дебелата плитка и големия бретон. Халас, облечен в нещо, напомнящо по-скоро на рибени люспи, помагаше на Делер да затегне металните си закопчалки. Джуджето свали шапката си и надяна плосък шлем с извити напред части, предпазващи скулите и носа.
За да не изглеждам като бял доралисец, трябваше и аз да си сложа „дрешката“. Ризницата легна тежко на раменете ми и аз недоволно се намръщих.
— Не се впрягай чак толкова! Скоро ще свикнеш — утеши ме Фенерджията.
Неговите доспехи представляваха плътно прилепнали една до друга стоманени ленти.
Той видя погледа ми и се усмихна:
— Прекрасно нещо за тези, които обичат да размахват наляво и надясно биргризен. За разлика от обикновената броня тази не ограничава движенията и ти позволява да блокираш дълъг меч с минимални усилия.
Вместо шлем Мумр беше вързал на челото си тясна ивица плат, за да не падат кичури в очите му.
— Тръгваме ли? — Чичо погледна въпросително към Миралисса.
— Да — кратко заповяда тя, помисли за миг и добави: — И поеми командването.
Чичо прие предложението като нещо нормално — десятникът определено знаеше по-добре от елфийката на какво са способни войните му в момент на опасност.
— Халас, Делер — напред! Броничките ви са по-яки, ако стане нещо…
По-нататък десятникът не продължи. И така всички разбраха това „ако стане нещо“. Ако стане нещо, воините с по-здрава броня може би щяха да издържат попадение на тежък арбалетен болт, да отвлекат вниманието на стрелците от по-малко защитените си другари.