— Вие към Раненг ли сте тръгнали? — попита Клена.
— Да — кратко отвърна Миралисса.
— Защо?
— По заповед на краля. Това е всичко, което трябва да знаете.
— И затова сте тръгнали по безлюден път, а не по хубавия тракт? — саркастично попита магът.
Какво, мътните ме взели, искат?! В края на краищата заповедта ни е истинска и като ни създава пречки, този маг си навлича много по-големи неприятности не само заради гнева на краля, но и заради Ордена, който в никакъв случай няма да одобри подобен произвол от страна на своите хора.
— Никой не ни е предупредил, че по този път не трябва да се пътува — не издържа Халас.
— Толкова по-зле за вас — сви рамене Балшин.
— Тоест не можем да минем оттук? — уточни Миралисса.
— Не само да минете, но и да се върнете. Уви — с престорено съжаление вдигна ръце магът. — Ще трябва да останете, докато не потушим болестта. Не можем да рискуваме благополучието на кралството. Естествено, ще ви бъде предоставен максимално възможния комфорт.
— Но ние сме здрави! — възмути се мълчалият досега Фенерджия.
— Може би — съгласи се магьосницата. — Но, както вече бе споменато, не можем да рискуваме. Трябва да останете.
— И дълго ли ще потушавате болестта? — ядосано изплю Ел.
— О, само три или четири месеца! После ще свалим карантината от това място.
— Три месеца?! — задави се Халас.
Всичките ни планове се разпаднаха. Ако се подчиним, в Храд Спайн ще се окажем чак към края на есента, тоест нямаме никакъв шанс да се върнем навреме. Какво да правим? Да си пробиваме път назад? Но колко ще загубим по време на този пробив? Колко ще паднат под стрелите, копията и магията на маговете? Почти всички.
Оставаше ни да разчитаме само на едно — шаманството, подготвено от Миралисса. Сега вече неотлъчно наблюдавах подскачащата в ръцете й обгоряла пръчка.
— Млъкни, Халас — рязко се сопна Миралисса. — Вие смятате да ни задържите въпреки заповедта на краля?
— Да.
— Може да имате проблеми със съвета на Ордена. Непременно ще съобщя на магистър Арцивус за действията ви — направи последен опит да избегне сблъсъка елфийката.
— Както желаете — учтиво се усмихна Балшин. — Съобщете, но само след свалянето на карантината, не и преди това.
На мага сякаш изобщо не му пукаше за съвета. Но спътницата му трепна нервно, когато Миралисса спомена съвета на маговете.
— А какво ще стане, ако откажем да се подчиним? — спокойно попита Ел.
— Ще бъдем принудени да използваме сила — огорчи се Балшин.
— Успокой се, к’лиссанг — обърна се Миралисса към Ел. — Няма да проливаме кръв, ще се подчиним.
Ел неохотно кимна, но по лицето на Делер плъзнаха червени петна. Само му дай знак и ще започне да троши глави наляво и надясно със секирата, без да му пука за численото превъзходство на противника и двата мага в добавка.
— Знаех си, че ще се вслушате в гласа на разума — учтиво се поклони магът, стараейки се да скрие победната усмивка.
— Къде ще ни настаните? — Миралисса с небрежен жест счупи пръчката на две и я хвърли настрана.
Маговете не обърнаха никакво внимание на постъпката на елфийката. Какво от това, че я е счупила и хвърлила? Балшин и Клена бяха прекалено доволни, че надменната елфийка не се хваща за с’каша, за да обърнат внимание на някаква си пръчка.
Но аз забелязах. А и не само аз. Погледът на Кли-кли хитро светна, той също знаеше за какво беше използвана пръчката преди това и какви завъртулки рисуваше по пепелта на лагерния огън.
— О, не се притеснявайте, треш Миралисса! Ще останете в лагера на егерите, там е много…
Какво точно „е много“ Балшин така и не можа да каже, защото откъм знамето се раздадоха ужасени писъци. Признавам, в началото и аз също много се уплаших. До този момент не бях виждал свободно разхождаща се по пътя човешка ръка. Да, наистина, на пръв поглед това беше отделила се човешка ръка, само че малко по-голяма. Поне стотина пъти. На дланта й спокойно можеха да се поберат трима ездачи заедно с конете.
Ръката енергично движеше пръсти и пълзеше в посока селото право към заграждението и уплашено крещящите стрелци. При това печално пъшкаше, а многобройните й червени очички, разположени по краищата на всеки пръст, гледаха осъдително към крещящите хора.