Всички викаха, крещяха, виеха, към гласовете на стрелците се присъедини и нестройният хор на копиеносците. Виковете ставаха по-силни и в тях се промъкваше все по-голяма паника, но никой не помръдваше, сякаш се бяха вцепенили.
Чудовището спря и се изправи на палеца и кутрето, докато другите три пръста насочи към небето, предоставяйки пред погледа ни длан, която почти изцяло бе заета от огромна паст с редки игли-зъби. После ръката, която досега само пъшкаше, реши да разнообрази малко ситуацията и изрева.
Тук вече всички се втурнаха да бягат. Няколко от най-големите смелчаци стреляха по чудовището с лъкове, но стрелите заседнаха в краката-пръсти, без да причинят никаква вреда.
— Спасявай се! Да бягаме! Караул! В гората! — пронизителният вик на Кли-кли беше подхванат от мятащите се по пътя егери.
— В гората! В гората! Да бягаме! Да бягаме!
Бяло-червените егери сякаш вятър ги издуха, останаха само най-глупавите и тези, които просто не успяха да се скрият.
В битката се включиха и маговете, мятайки огнени снопове светлина от ръцете си.
— Гарет! Докога смяташ да зяпаш тази глупост?! — закрещя в ухото ми Кли-кли в опит да надвика грохота на взривяващите се заклинания.
Паническите нотки, които до съвсем наскоро присъстваха в гласа на гоблина, когато съветваше всички да се скрият в гората, бяха изчезнали. Шутът находчиво се беше възползвал от ситуацията и даде добър съвет на егерите да изчезват, като по този начин освободи пътя ни за отстъпление.
— Тръгвай! Нашите вече изчезнаха! Или се надяваш да кукуваш тук три месеца? — Кли-кли заби пети в Перце и се втурна след офейкалите по пътя Диви.
Последвах го, оставяйки зад гърба си отстъпващите елфи, а също и битката между маговете и най-смелите егери с чудовищната ръка.
Изви се порив на вятъра и аз неволно се обърнах. Миралисса и Ел препускаха точно зад мен, приведени към шиите на конете. Чудовищната ръка профуча встрани, смачквайки под себе си няколко брези. Маговете неуморно размахваха ръце и като че ли предимството беше на тяхна страна.
Копитата на Пчеличка затракаха по дървения мост, за миг се мярна познатият ручей и с бясна скорост отлетя назад. Измъкнахме се и никой дори не се опита да ни спре. Всички бяха прекалено заети със спасяването на собствения си живот.
— Не бива да се задържаме — изхриптя Гръмогласния. — Ако тия решат да ни подгонят…
Отрядът беше спрял на върха на хълма, откъдето за първи път видяхме горящото село. Нищо не се беше променило — черният дим все така се извиваше към небето и нямаше намерение да изчезва. Сериозен огън бяха запалили!
Още не можех да се успокоя от лудото препускане, все имах чувството, че съм на седлото на Пчеличка и се нося колкото се може по-далеч от битката с чудовището.
— Успокой се — Арнх свали шлема и прокара ръка по изпотеното си теме. — Нали чу какво има в селото.
— Карантина — подсказа Кли-кли.
— Точно така! Карантина! Три месеца носа си няма да покажат! Може да не се притесняваш от преследване.
— Значи ще съобщят в Раненг, за да ни пресрещнат — не се успокояваше Гръмогласния.
— Ама че си глупав човек! Нали ти казвам, че има карантина! Не само пратеник, но и пършив гълъб няма да изпратят! Прав ли съм, лейди Миралисса? — обърна се Арнх към елфийката, за да потвърди думите му.
— Ако там наистина има медна чума — отвърна му замислено тя, без да сваля очи от издигащия се над гората дим.
— А какво друго да е, ако не зараза? — искрено се удиви Мармота.
— Каквото ти дойде на ум! — обади се Халас. — От този Орден всичко може да се очаква! Вие, хората, сте толкова доверчиви и наивни — маговете зад гърба ви кой знае каква беля крият! Какво, не съм ли прав, а?
Гномът обходи със суров поглед целия отряд, търсейки несъгласни с мнението му, но глупаци, готови да влязат в спор с него, не се намериха.
А и по принцип Халас си беше прав. Орденът постоянно си играеше с огъня, аз веднага си спомних съня за виелицата, разразила се в Авендум след неуспешния опит да се унищожи Неназовимия с помощта на Рога. В резултат се беше появила Забранената територия. И почти никой не знаеше каква роля е изиграл за това любимият на всички Орден. Сред хората нямаше дори слухове за тези минали събития. От тук лесно можеше да се предположи, че щом не знаем за някои неприятни грешки на Ордена, спокойно може да не знаем и за други. И тези други може да са по-големи. Много по-големи.