Дъждовните капки се стрелкаха като пъргави гущерчета по косите и лицето на Харган, за да паднат след това на подгизналата от вода земя. Последните дни на този август бяха много дъждовни, сякаш целият свят плачеше, наблюдавайки кървавата война на земята.
Орките изненадаха всички. Никой не очакваше тази война, затова в първите дни на катастрофата, стоварила се върху Валиостр, армията загуби твърде много войници. Случи се това, което никога не трябваше да се случва — те губеха битка след битка. Битката при Иселин, чиято черна вода се нагълта за поне век напред с кръв и трупове на войни както от едната, така и от другата страна. Горящите стени на Раненг. И още десетки неизвестни и по-малко значими битки, при това без да се броят стотиците неизвестни на никого сблъсъци, случили се по целия фронт на бойните действия.
И ето сега им беше останала последна надежда, последен шанс за изплъзващата се свобода на кралството — битката, която предстоеше да се разрази под стените на Авендум. Но нито Харган, нито хората му щяха да могат да вземат участие в нея. Вместо тях други ще застанат пред армията на орките…
Старият воин изобщо не се съмняваше, че той и неговите хора ще намерят последно пристанище в мократа земя по склоновете на дълбоката клисура. Тяхната задача беше една-единствена — да забавят врага колкото е възможно по-дълго, за да могат основните сили на хората да се укрепят пред новата столица на Валиостр. В момента отстъпващата армия се намираше някъде далеч зад тях, а отпред, зад завесата на мъглата, ги чакаше армията на орките.
Първите не бързаха особено. Какво значение имаше кога ще пролеят кръвта на хората — час по-рано или час по-късно? Те бяха Първите и те ще владеят всички тези земи, а хората… хората да вървят да хранят червеите. Първо тези от Валиостр, после Мирануех, след това ще дойде ред на гноми и джуджета, а най-накрая е редът и на отвратителните роднини — елфите.
— Харган! — млад воин, още почти момче, пристъпи към застаналия до моста командир. — Пристигнаха още два обоза със стрели.
— Чудесно! — Харган кимна, гледайки как върволица хора със секири тичат по моста към самотна горичка с унили от мрачното време дървета. — Разпредели ги между стрелците. И ми прати тук петдесет души, започваме да строим укрепления.
— Не са ли малко?
— Другите нека си почиват. Ти също трябва да набереш сили, Кляо.
Секирите зачаткаха и за по-малко от половин час цялата горичка беше изсечена, а войниците, кой на ръце, кой с влачене, кой с помощта на въжета, започнаха да пренасят стволовете, на които вече бяха успели да окастрят клоните, от другата страна на клисурата, където бяха разположени хората.
— Развратник! — отново извика Харган. — Разпрегнете конете от обоза и нека ви помагат! Ще се изкривите така.
— Ще го направим! — бързо извика плешивият стотник от моста.
Дъждът малко се успокои, сега само леко ръмеше, а въздухът заприлича на водна мъгла. Беше ранна утрин и от земята се надигаха гъсти млечнобели облаци мъгла. На около триста ярда, на противоположната страна на клисурата, пътят чезнеше в стената на мъглата и можеше само да се гадае колко далеч е врагът. Вчера разузнаването беше съобщило, че челен отряд от стотина орки се намира на един ден път от тях.
Подобно на пътя, дъното на клисурата също не се виждаше — беше скрито от вездесъщата мъгла, но че клисурата е дълбока, Харган изобщо не се съмняваше. Някъде долу, заглушавайки от време на време дъжда, ромолеше поточе.
Стените на преградата, създадена от природата, не бяха отвесни, което, разбира се, беше много жалко, но и полегати трудно можеха да се нарекат. При невнимателно спускане като нищо можеше да си счупиш врата. Така че когато махнат моста, на орките ще им се наложи първо да се спускат по хлъзгавата глинена стена, а после да се качват по отсрещната. Само така ще могат да се доберат до хората. А да се щурмуват укрепления под непрестанен дъжд от стрели си е крайно неприятно занимание.
— Хар — обърна се към командира на отряда стар ветеран в черна ризница, навлечена върху кожена риза, — от тези дръвчета няма как да направим свястно укрепление, може ли да изпратиш още стотина да секат дървета? Ей онази брезова горичка просто плаче за брадва.