— И яздили толкова дълго, че успели да ни настигнат едва сега — ехидно продължих историята на гоблина.
— Ама почакай де — раздразнено се отдръпна от мен Кли-Кли, махайки с ръце. — Ето на! Пак ме обърка! Ама нищо няма да ти разказвам!
— Отправили са се в обратния път, да ни догонят — побързах да кажа аз.
— Само че не стигнали далече — понечилият да си тръгва вече гоблин отново седна до мен. — Дали Котката и Еграсса са изпуснали някой от тия гадове или елфът не е стрелял достатъчно бързо, но един от шаманите успял да вдигне тревога. Общо взето, на момчетата им преградили пътя. И отпред, и отзад. Едновременно няколко отряда, неизвестно откъде появили се. Котката отново почувствал, че някакви шамани са се задействали недалеч от мястото, където току-що били. Имало още една група шамани в гората, само че дотогава явно са кротували, защото Котката не ги надушил. И привържениците на Неназовимия хванали в клещи нашите момчета. На Котката и Еграсса им се наложило да се отдръпнат в гората, за да се отърват от преследването, затова толкова дълго ги нямаше. Преследвачите изостанали, не е имало смисъл да търчат след нашите сред падналите дървета — твърде добре умее елфът да обърква следите. След един ден Котката и Еграсса излезли до пътя и се натъкнали на Алистан и Змиорката. Това, всъщност, е и цялата история.
— Бр-р-р! Нищо не разбрах!
— Не само ти — въздъхна шутът. — Алистан и елфите цяла нощ разговаряха. Излиза, че шаманите във Валиостр са повече, отколкото доралисци има в степите на Унгава. А също и всякакви привърженици на Неназовимия. И правят някакви магии против някого. А на туй отгоре имаме и твоят Господар с привържениците си, и странните магове в чумното селце. Преследват ни и ни правят магии. Ако Котката и Еграсса не бяха успели да попречат на онези шамани, отряда можеше вече и да го няма.
— Но нали шаманството е направено! Ти сам каза, че някой друг е заменил убитите шамани!
— Е, и какво? — шутът сви рамене. — Ти разбери, шаманството не е магия, тук действат съвсем други закони. Трябва само малко да го промениш и вълшебството вече не върви както е било замислено от създателя му. Помниш ли онази ръка-чудовище? Съвсем същото е. Кой може да знае в крайна сметка на какво се е превърнала. Ние поне сме още живи.
— От кого си наследил това да си толкова умен, Кли-кли?
— От дядо. Той беше шаман.
— Да, беше го споменал. Значи смяташ, че които и да са плели интриги срещу нас, сега ще се успокоят?
— Откъде накъде?
— Но нали току-що каза, че шаманството не се е получило?
— Като не се е получило от първия път, ще се получи от втория — сви рамене гоблинът. — Голяма наука ли е да правиш магии? Тези момчета ще отдъхнат един ден и пак ще направят магия, ще пратят подире ни някой зъбат ужас, че и ще го умножат щедро. Работата е свършена, задачата на господаря е изпълнена, сега може и да се скрият до времето, когато Неназовимия ще се появи от Ледени игли.
— Не им остава да чакат много.
— Нали и аз това казвам. Трябва колкото се може по-бързо да се доберем до Храд Спайн и да развалим настроението на Неназовимия за петстотин години.
Към нас се приближи Халас.
— Чуйте, мъже — гномът измъкна лулата от устата си и изпусна колелца дим. — Време е да събудим всички, че те и до пришествието на Неназовимия ще спят.
— Ами давай тогава — скочи шутът на крака, изведнъж забравил за тревогите. — Ще ти се намери ли излишно ведро със студена вода?
Заради пълното отсъствие на вятър денят обещаваше да бъде много горещ. Почти такъв като вчерашния, а също и като онзиденшния, а също и като по-онзиденшния, а също и като… Бих могъл да продължавам така до безкрайност.
Затова никой не се изненада особено, когато около обяд жегата вече стана нетърпима.
Лично аз винаги съм очаквал това време на деня с потръпване. Не спасяваха нито мократа кърпа, нито остроумните шеги на шута. Впрочем, в шегите се заслушваха всички и даже се кикотеха. Кли-кли беше във вихъра си, демонстрирайки цялото майсторство на придворния кралски глупак.
Отрядът отново беше в пълен състав, и настроението, въпреки жегата, беше прекрасно. Само от време на време по лицето на Миралисса пробягваше сянка на тревога. Един път, изравнявайки се с коня на елфийката, чух част от разговора й с Еграсса. Миралисса все още се притесняваше от шаманите, които готвеха някъде далече зад нас някаква гадост в котлите. По думите й излизаше, че шаманите няма да се успокоят, докато не завършат магията си.