Слушах потресено. Осем мага, и вероятно не последните, както и няколко десетки войници от елитната гвардия на краля са тръгнали в неизвестното, в тъмната дупка под зелените сводове на горите на Заграбия, и не са се върнали…
— И сега решихте, че крадец ще направи това, което не са успели сто души — констатирах аз.
Интересно, в чия ли гениална глава е възникнала такава идея, и най-важното, защо? Какво ли ще стане, ако не се съглася?
— А ако откажа? — този въпрос си беше чиста риторика, както казва брат Фор.
— Барон Лантен все още е зад вратата. Ще се разходиш с него до Сивите камъни — ухили се Алистан.
Ясно. Значи така. Или си пъхаш главата в Храд Спайн, или умираш в Сивите камъни, и не се знае кое е по-доброто. Ако зависеше от мен, щях да избера Камъните, но тук, извинявай, можех да рискувам и да преметна целия този безумен Съвет.
— Съгласен съм — кимнах и се изправих. — Сега вече мога ли да си тръгвам?
Какво пък, получих реален шанс да изчезна, преди да стане съвсем напечено.
— Разбира се — кралят вяло махна с ръка и огромният му пръстен проблесна на светлината на свещите. — Значи приемаш Поръчката?
Веднага седнах обратно в креслото. Исках да изиграя всички, считайки себе си за хитра лисица, а в крайна сметка изиграха мен. Да-а, вярно казва мълвата — във Вътрешния град има много хищници, способни с едно движение да разкъсат лисица.
Поръчка. Когато майстор-крадец отива някъде по заявка от клиент, той приема Поръчка. Поръчка, която скрепва сделката между крадеца и клиента по-силно и от злато. Приемайки Поръчката, крадецът се задължава да я изпълни, а в случай на неуспех — да върне капарото с лихва върху него. А клиентът се задължава непременно да заплати след изпълнението на Поръчката. Поръчката е ненарушим договор между майстора-крадец и клиента. И е невъзможно да се наруши, прекрати или измени без съгласието и на двете страни. Сагот внимателно следи за изпълнението на договора. Както казват майсторите, можеш да излъжеш мрака и дори да разтрогнеш сделка с него, но не и със Сагот. Наказанието ще последва незабавно. Например нещо от рода на това стражата да те хване на местопрестъплението или да те вкара в затвора; късметът може да обърне гръб на нощния ловец, или той ще се натъкне на нож в тъмна и съвсем безопасна преди уличка. И клиентът ще си изпати, ако без всякаква причина откаже да плати. Покровителят на крадците си затваря очите за апаши и дребни крадци, но не и за майсторите-крадци, работещи по изгодни поръчки.
Както разбрахте, загазих. За пореден път през последните няколко дни!
Да се откажа от Поръчката означаваше да призная, че преди малко съм лъгал за готовността си да сътруднича и ще ме затворят в най-гадната килия в Сивите камъни с изглед към Студено море. Да се съглася означаваше, че вече не мога да избягам, защото Поръчката щеше да ме държи здраво. От нея нямаше как да се откажа, освен ако кралят изведнъж не реши, че вече не иска този проклет Неназовим Рог. Ех, сбогом, нощни улици на Авендум и сандъци на мирно спящи богаташи! Ще трябва да се съглася.
— Какви са условията? — обърнах се примирено към Сталкон.
— До началото на януари трябва да доставиш Рога на дъгата в столицата.
— Заплащане?
— Петдесет хиляди жълтици.
— Капаро? — опитах се да запазя гласа си спокоен.
Петдесет хиляди… Разбира се, не половината кралство и не ръката на принцесата от приказките, но… С толкова пари спокойно можеха да живеят няколко поколения. Състоянието на някои барони и графове беше тройно по-малко от тази сума.
— Колко ти трябва?
За миг се замислих, колебаейки се. Все пак да носиш постоянно със себе си повече от триста жълтици означаваше да си търсиш белята.
— Двеста. Ще изкупя целия инвентар на магическите магазини в града. Трябва добре да се подготвя, преди да си пъхам главата в устата на огрите.
— Ще получиш парите на излизане от двореца. Между другото, не забравяй играчките си. Това ли е всичко?
— Ще ви помоля да кажете официалните думи, ако, разбира се, ги знаете, ваше величество.
— Моля Гарет-сянката да приеме моята Поръчка — произнесе кралят официалната формулировка на договора между крадеца и клиента.