— Ням-мате пари ли? — уплаши се Родерик.
— Не че нямам. Просто те не са дошли за пари.
— А з-за какво? — още по-силно се уплаши ученикът на Арцивус.
— За живота ми. Мисля, че в добавка ще убият и теб.
— Н-но, м-може да успеем да се разберем с тях, да ги убедим, че това е грешка? — прошепна пребледнелият Родерик и притисна гръб към лявата стена на уличката.
Притиснах се към дясната, за да виждам приближаващите се и от двете страни убийци.
— Виж им мечовете. Какви разговори? Когато започна да действам, ти атакувай тези отзад.
— Н-но аз не умея — запротестира Родерик. — Дори нямам оръжие.
— Тогава ще умрем.
Той шумно преглътна, но не отвърна нищо.
Четирима стискаха в лапите си късите и тежки мечове на бронираната пехота, които използваха войните от Пограничното кралство. Най-ефективното оръжие в тесни места или при плътен строй, когато не можеш да развъртиш дълъг меч. Петият, прикрит зад гърбовете на двама от тях, не носеше оръжие, а дясното му рамо беше превързано.
— Как е здравето, Бледия? — попитах учтиво, когато се приближиха и спряха на пет ярда от нас.
— Много по-добре, отколкото ще е твоето след няколко минути — в тон отвърна убиецът.
— А не мислиш ли, че грубата сила малко не подхожда на майстор-убиец? — подразних го аз.
— Времето ме притиска, Гарет, налага се да се откажа от острието и да се хвана за чука — намръщи се Бледия.
— Чак толкова ли ми е обиден Маркун? — изненадах се аз.
Мъжете изобщо не обръщаха внимание на арбалета. Всички, с изключение на Бледия, но той се криеше зад тези дегенерати и първият ми болт нямаше как да го достигне, а втори едва ли щеше да има.
— Кой е този с теб? — Бледия игнорира въпроса ми и с кимване посочи Родерик. — Да не си си взел ученик?
Бандитите зацвилиха на висок глас. От какво да се притесняват?
— Това е мой приятел, маг от Ордена. По-добре си вървете по живо, по здраво.
— Е, ако той е маг, то аз съм султана на Султаната. Убийте ги!
Всичко последващо се случи в рамките на десетина секунди. Арбалетът ми изщрака и побойникът, зад който се криеше Бледия, започна да пада назад с болт в челото, като едва не смачка с тялото си наемния убиец. Вторият бандит, крещейки и с вдигнат над главата си меч, се хвърли към мен, докато Бледия отскачаше от падащото тяло на първия. Аз хвърлих безполезното оръжие настрана и трескаво затърсих в чантата с магическите нещица нещо подходящо, отбелязвайки с крайчеца на съзнанието си, че безнадеждно закъснявам и че тежкият меч ще падне върху главата ми много по-бързо, отколкото аз ще извадя от чантата някоя стъкленица. Зад гърба ми нещо се взриви и покрай мен, облъхвайки ме с гореща топлина, прелетя огнена топка с размерите на конска глава. Аз зарязах всичко, пльоснах се по корем и покрих главата си с ръце. Нещо силно ме удари в ушите, земята осезаемо се разтресе, а от стените се посипа трошляк. Някой изкрещя. С какво вълшебството беше по-добро от шаманството? Ами вълшебството се активираше мигновено, докато шаманството си е цял ритуал. Гоблините танцуват, орките пеят. Затова шаманството действа много по-бавно, но пък след използването му шаманите, за разлика от маговете, не губят сили.
Както лежах на земята, аз все пак успях да напипам някаква магическа стъкленица и като се изправих на едно коляно, се наканих да я хвърля към нападателя си. Но той се беше изпарил. В буквалния смисъл на думата. Огнената топка, така любима на всички начинаещи магове, беше превърнала нападателя ми в купчина пепел, а после, удряйки се в стената на сградата, се беше пръснала. Бледия виеше и крещеше някъде близо до изхода на пресечката към улица Ябълка. Там го беше отхвърлила взривната вълна, която, както става при използване на огнени топки, действаше само в една посока. Дори и оттук видях, че лицето му е обгорено и кървеше от страната, където го бяха улучили ситните каменни осколки. В лявата сграда се беше образувала доста сериозна дупка, през която спокойно щеше да мине и кралска карета. Някой уплашено надникна през нея, ахна и изчезна обратно в къщата. Родерик не се беше жалил за заклинанието.
Между другото, как ли е? Забравих за Бледия и се обърнах към ученика на мага. Родерик, загубил всичките си сили, полустоеше-полулежеше облегнат на стената, а двамата останали бандити го гледаха изумени.
— Той наистина е маг! — най-накрая отрони единият от убийците.