— А как така са решили, че Гарет-сянката е замесен в тази работа? Или са стигнали до същите изводи като мен, или някой ти е извъртял хубав номер, крадецо.
— По-скоро последното, имам достатъчно врагове — колкото се може по-небрежно казах аз, но в главата ми радостно светна лампичката на озарението.
Целият пъзел със стонове и скърцане постепенно си заставаше на мястото.
— Тогава бъди по-внимателен, още си нужен на краля. А може би не си струва да рискуваме? Дали да не ти осигуря придружител, някой маг от Ордена. Родерик, например.
— Не — бързо отказах аз, само недоучен маг ми трябваше. — Благодаря за предложението, ваше магичество, но не. За мен това ще бъде неудобство, с доралисците ще се опитам сам да се оправя.
— Е, какво пък, защо не — Арцивус си върна доброто настроение. — Изборът си е твой и аз няма да настоявам, въпреки че би трябвало. Добре, Гарет, действай. Сигурен съм, че имаш по-важни неща за вършене, отколкото да си бърбориш със стареца.
— Мога ли да ви задам няколко въпроса?
— Да, разбира се — архимагът беше малко изненадан. Какво би могло да му трябва на един крадец от магистъра на Ордена?
— Можете ли да ми разкажете по-подробно за Забранената част? Ще ми е полезна всяка информация.
— Какво за Забранената територия? — изсумтя старецът. — Територия като територия. На практика Орденът нищо не знае за нея. Бяло петно на картата на града и черно — на репутацията на Ордена. От кулата можеш да видиш кварталите й, но нали си наясно, че в този случай не бива да се доверяваш на очите си.
— Съвсем нищо ли не можете да ми кажете?
— Ами как се е появила ти вече знаеш. После над Авендум се извила виелица. Черна виелица. След нея от Забранената територия плъзнали всякакви гадини. Основно зомбита. Там имало старо гробище, така че съществата залели близките улици. През нощта. Орденът на маговете създал Кръг, и то с помощта на единствения останал жив архимаг, който в този момент се намирал в града! Казвал се Арцис. С помощта на Кръга успели да издигнат Стената. Тя послужила като преграда както повече никой от Забранената част да не може да излезе по улиците на Авендум, така и жителите да не могат да отиват зад Стената. А какво се случва там сега? Никой не знае, Гарет. След като Рогът на дъгата сработил не както очаквал Ордена, един от архимаговете все пак успял да го спаси, но умрял по пътя. Неговият ученик, който между другото по-късно станал магистър на Ордена, изнесъл артефакта от територията преди виелицата да се развихри. А петима други архимага така и останали завинаги в кулата. Не знам какво се е случило с тях. Както и с жителите от този район. Умиращият архимаг казал, че те в нещо сгрешили. Но какво означават тези думи? За един ден, или по-скоро нощ, Орденът на Валиостр загубил шестима от общо деветте си архимага, в това число и магистъра си — Панарик. Когато всичко се успокоило и вече имало стена, решили да се отърват от Рога. Да скрият изкушението по-далече. Храд Спайн бил идеалното място. По това време той вече бил изоставен, никой не влизал там. Внимателно добавили сила на Рога, за да задържа Неназовимия, и го пренесли, а след като го погребали в Храд Спайн, един от маговете отнесъл информацията къде точно е скрит Рога в старата кула на Ордена. Или поне се надявам, че я е отнесъл. Магът така и не се върнал от Забранената територия. Виждаш ли? Знам не повече от някоя бабичка на Пазарния площад. Но мога да ти дам съвет: тръгни през нощта. Да, това изглежда неизмеримо по-опасно, отколкото през деня, всички мъртъвци панически се страхуват от слънчевата светлина, а нощта е тяхното време, но… Разбираш ли, крадецо, тези, които отивали в Забранената част на града през нощта, всички се връщали назад. Понякога. Основно това били професионални крадци и търсачи на съкровища, на улица Спящата котка по-рано се намирала банката на гномите. Доста злато е останало там, мисля, че и ти самият знаеш легендата. Така че някои любители на лесните пари се връщали в Авендум, спасявайки се от смъртта в Забранената част. Но повечето не продумвали и дума за това какво са видели. Няма да ти разказвам детски приказки. А от онези, които отивали зад Стената през деня, считайки се за най-умни — никой не се връщал. И колкото и да се мъча, не мога да разбера този феномен. Загадка. Още една неразгадана загадка за Ордена. Така че по-добре да отидеш през нощта, може и да се получи.
Старецът се закашля в юмрука си и Родерик отново влезе с чашата, но архимагът се намръщи и отказа лекарството.
— Уморих се, Гарет. Годинките си казват думата. Освободи ме от присъствието си. Бъди така добър.