— „Кехлибарена сълза“! — възкликнах аз.
— Именно! Стари запаси, най-доброто вино на светлите елфи, от Планината на джуджетата ми го доставиха. Надявам се да го оцениш!
— Оценявам го.
— Така. Храната, мисля, че ще стигне — Фор преценяващо огледа огъващата се от най-различни продукти маса.
Тапата пукна и излетя от бутилката. Гъстото кехлибарено вино потече в чашите.
— Е, за срещата! Радвам се, че не си забравил стареца.
Отпих глътка вино, наслаждавайки се на тръпчивия аромат. Бутилката вървеше по десет жълтици — огромна сума, и не всеки можеше да си позволи удоволствието да пие елфийско вино. Имаше само още едно толкова рядко вино, което беше и най-доброто в този свят — виното на орките. Но по очевидни причини не всеки можеше да посети избите им.
— Не се надявах да те видя в близките години, хлапе. Из града пълзят разни слухове.
— Слухове! — изсумтях аз. — Какви слухове?
— Ами, някои казват, че си на нож с Маркун и рано или късно това ще свърши зле. Макар че още не се знае за кого от двамата. Но залози вече се правят.
— Наистина ли?
— Да.
— Надявам се, че си заложил на правилната страна? — ухилих се аз.
— Че как иначе? Други пък разправят, че Фраго Лантен те е затворил в Сивите камъни, а трети — че доралисците усилено търсят някой си Гарет. Така че, хлапе, това само слухове ли са или пак си се забъркал в някоя каша? — Фор ме изгледа изпитателно, ръфайки пилешкото бутче.
— Не са точно слухове — започнах предпазливо. — Целият свят сякаш е полудял, Фор.
— Сагот да спаси заблудената ти душа — въздъхна жрецът и бутна оглозгания кокал на нещастното пиле настрана. — Светът е на прага на голяма война, Гарет, а ти тук глупаво го усукваш. Ако всичко, което чух, е вярно, време ти е да изчезваш. Някъде в Низината. Макар да не мисля, че там е спокойно. Неназовимия е само началото, усещам го със старите си кости. Той ще бъде искрата, или фитила, както казват гномите, който ще подпали бурето с барут. И определено ще взриви крехкия ни свят. Орките ще почувстват свободата, Мирануех ще започне с глупостите, Гарак ще се впие в гърлото на Империите, а те — една с друга, джуджетата ще скочат срещу гномите, а гномите — срещу джуджетата. Ще потънем в кръв, помни ми думата.
— Така ли мислиш?
— Гарет, хлапето ми. Ти си образован човек, неслучайно ти отдадох най-добрите си години. Получи знания, не по-малки от тези на който и да е благородник. Колко книги си прочел от библиотеката ми? Всички? А разсъждаваш като петгодишно дете. Война ще има, помни ми думите, ще има. Това не може да бъде избегнато. Освен ако не се случи някакво малко чудо.
— Да бъде волята на Сагот — мрачно казах аз, въртейки в ръце чашата вино.
— Да бъде — машинално повтори Фор и отхапа огромна хапка от препечения хляб. — И така, какво те води при мен? — попита с пълна уста.
— Какво, не мога ли просто да видя учителя си? — искрено се обидих аз и свъсих вежди.
— Не и в това време, когато разумните се покриват на дъното. Макар че ти винаги си бил инат и си рискувал излишно — жрецът примирено махна с ръка. — Значи излиза, че не ти трябвам за нищо?
— Трябваш ми — въздъхнах аз.
— Аха! — триумфално възкликна Фор. — Знаех си! Все още мога да мисля ло-ги-че-ски! Казвай сега, какво ти трябва от стария дебелак?
— Убежище за няколко нощи, докато не тръгна да изпълнявам Поръчката.
— Имаме няколко свободни килии, може би ще искаш и жрец да станеш? — засмя се бившият крадец и отново напълни бокалите. — Сто-оп! Каква Поръчка? Или не съм чул правилно?!
— Правилно чу.
— Ти съвсем ли си си загубил ума, Гарет?! Каква е тази Поръчка?! Животът ти е заложен на карта, а ти все пари преследваш! Е, не, това е направо връх на идиотизма!
— Не съм я искал тази Поръчка, просто така се получи! — повиших глас аз.
Фор внимателно ме погледна с дребните си кафяви очи и с поредната въздишка напълни пресушените бокали.
— Разказвай.
И аз му разказах. Започвайки от онази злополучна нощ, когато мракът ме бутна да отида при херцог Патийски. Фор слушаше мълчаливо, хапейки долната си устна, а понякога драскаше с вилица по дървената маса, сякаш си водеше някакви бележки. Прекъсна ме само веднъж, за да разпита по-подробно за Бледия и после поклати глава намръщено.
— Не го познавам този. Странно. Много странно. Откъде ли се е взел?