Разказът ми отне доста време и когато приключих, гърлото ми беше пресъхнало. Фор ми наля малко вино и аз му кимнах с благодарност.
— Ти си четири пъти глупак, Гарет. Приел си Поръчката, въпреки че за теб много по-безопасно е било да отидеш в Сивите камъни. Използвал си незнайно заклинание и така си си увесил на врата прегладнял демон. Не си успял да убиеш този Бледия, когато си имал тази възможност, а той още често ще ти пресича пътя. И са насъскали козлите срещу теб. На туй отгоре се е появил някакъв тайнствен и никога по-рано неспоменаван в книгите Господар. Ще признаеш ли, че си магаре?
Кимнах.
— А, да! И ще си още по-голямо магаре, ако решиш да ходиш в Забранената територия.
— Трябва, това е все пак някакъв шанс да оцелея в Храд Спайн. Без карта там може да обикалям в продължение на векове. Без значение дали ми харесва или не, просто трябва, Фор.
Той замълча, мислейки за нещо свое.
— А сигурен ли си, че не може да се мине без този поход?
— Аха.
— Глупак си ти, ох, какъв глупак. Защо ли ми трябваше да те вземам за ученик? Добре, слушай. Върви само през нощта. През стената ще минеш без проблем. По-добре го направи в Пристанищния град, при старата конюшня на Старк. Районът е опасен, но няма да ти е за първи път да си по такива места. Оттам директно си на Човешка, по нея ще стигнеш до Спящата котка, а оттам и до улицата на Маговете. Не се пъхай в Гробищна, сам знаеш защо. Спящата котка е доволно спокойна, ако всичко върви добре, върви по покривите, надявам се, че още не са изгнили и ще издържат тежестта ти. Разбира се, не е много удобно, но поне ще е безопасно — мъртъвците, както е известно, засега не са се научили да летят. На Спящата котка има стара статуя на Сагот — това е единственото безопасно място в района. Остров на светлината в света на мрака. Ако стане напечено, там изчакай да минат неприятностите. Но до сутринта непременно трябва да излезеш от Забранената територия, в противен случай ще останеш там завинаги.
— Откъде знаеш всичко това? — бях изумен.
— Откъде ли? — ухили се Фор. — Ходих там на младини, не ме гледай така и си затвори устата. На Спящата котка е банката на гномите, може би си чувал? Точно заради нея ходих. Вътре така и не успях да вляза, вратите са непревземаеми, но се нагледах достатъчно. Не, никакви зъби-глиги-очища. Не искам да лъжа, такива неща не видях. Всъщност не срещнах никого. Пълна пустош. Мъртви улици, все едно всички са изчезнали. Вятър и странни звуци — да, а и всякакви видения и гадости. Няма да те плаша, ти може нищо такова да не видиш. Но вземи със себе си парче месо и го загърни по-здраво в елфийска дрокра. Този плат е водоустойчив и не пропуска миризми. Ако, да не даде Сагот, се натъкнеш на мъртъвци, с месото ще ги разсееш за няколко минути. И това май е всичко. Просто не вярвай на очите и ушите си, върши си работата и изчезвай, Гарет, изчезвай максимално бързо оттам.
— А за улицата на Маговете?
— Което не знам, не знам. Не съм ходил толкова далеч, хлапе. Впечатленията ми от Човешка и Спяща и така ще ми стигнат до края на живота. На първата повече или по-малко е спокойно, на втората — всякакви ъ-ъ-ъ… неприятности.
Фор не искаше да говори за случилото се по време на посещението му в Закритата територия.
— А защо да не опитам да стигна до Забранената територия по улицата на Покривчиите? Според мен е много по-близо и по-безопасно.
— Знаеш ли, Гарет, има странна статистика. Тези, които са се осмелили да се вмъкнат в Закритата от страната на Покривчиите, никой повече не ги е виждал. Така че струва ли си риска?
Замълчахме.
— Е, какво? Хайде да ти покажа къде ще спиш. Или ако искаш остани тук при мен. Легло има.
— Благодаря, но трябва да довърша нещо в града — станах от масата и взех плаща.
— Още ли ползваш играчки? — Фор кимна към плаща, в който беше увит арбалета.
— Че как иначе? Ползвам.
— Тогава си купи няколко огнени болта от магическия магазин. Може да те спасят от зомбита.
— Задължително.
— Кога смяташ да ходиш?
— Тази нощ.
— Днес? Нали си казал на Арцивус, че ще е след два дни? — изненада се жрецът.
— Какво, не може ли да си променя решението? — измърморих, докато се отправях към вратата. — Ще се видим по-късно, Фор.
— Късмет, хлапе. Много късмет — каза моят стар учител. — А аз ще помисля какво може да се направи с твоя демон.
Вечерта настъпваше, а аз трябваше да стигна до града на Маговете преди да затворят магазините, в противен случай щеше да се наложи да се изправя с голи ръце пред живеещите зад магическата стена.