Но знаещите идваха именно тук, в малкия скромен магазин, а не в преливащите от магически дрънкулки и зрелищни ефекти магазини по улица Искра.
Бутнах вратата и влязох в ярко осветения от два малки вълшебни фенера магазин. Камбанката на вратата весело звънна. Много посетители биха се изненадали от пълната липса на стоки. В голямата стая имаше само маса със столове и проход към вътрешността на магазина. На този, който идваше тук, собственикът сам подбираше и изваждаше нужните стоки от склада, разположен някъде навътре.
— Кого домъкна Мрака? — раздаде се нисък и не особено любезен глас, сякаш пчела зажужа над поле с детелини. — Затваряме, махайте се!
От полутъмното вътрешно помещение на магазина излезе дребен здравеняк. Ако застанех до него, щеше да ми е до гърдите. Обикновено джудже, нищо повече. Както и при всички други джуджета, той имаше огромно чело, дълбоко хлътнали черни очи и изпъкнала напред масивна долна челюст. Здраво бъчвообразно тяло, силни мускулести ръце. И непоносим характер. Много жители от вътрешността кой знае защо бъркаха джуджета и гноми. Считаха, че и едните, и другите си приличат като две капки иселинска вода. Е, какво да очакваш от някакви си селяни, които не виждат нищо друго освен ралото? Джуджетата се различаваха от своите братя гномите, които на външен вид бяха по-дребни и хилави, а също така носеха нещо, което никое джудже не би носило дори и под заплаха от смърт — брада.
— Добър вечер, майстор Хонхел — казах аз.
— А-а-а — проточи джуджето и изтри огромните си ръце в кожената престилка. — Майстор Гарет. Добра да е, добра да е. А аз вече се канех да ви изхвърля от магазина. Отдавна не сте идвали. Как е зрението?
— Прекрасно — Хонхел питаше за моето нощно зрение, което усилих с помощта на еликсир, купен от магазина му преди половин година.
— А какво ви е довело до мен, и то когато вече ще затварям?
— Ще пазарувам.
— Много ли? — джуджето лукаво присви очи, вече започваше да пресмята парите, които ще ми смъкне.
— Според както се получи, майстор Хонхел. Зависи каква стока имате.
— Е, майстор Гарет — подчертано обидено прогърмя джуджето. — Нима някога сте били недоволен от стоките в магазина ми?
— Все още не, но, съгласете се, любезни майстор Хонхел, всичко все някога си има първи път.
— Не и при мен! — засмя се джуджето и ме поведе навътре в магазина. — Получавам стока от най-добрите магове на Ордена. А и много неща идват при мен от далечни земи.
Което си е истина, истина е, майстор Хонхел беше едно от малкото джуджета, които останаха във Валиостр и не се върнаха в планините си, след като кралят сключи договор с гномите за закупуване на оръдия. Не знам колко време ще им трябва на джуджетата да им мине и да се върнат със стоките си във Валиостр, но такива като добричкия майстор Хонхел за това време спокойно ще успеят да натрупат три-четири състояния.
— Какво ви интересува, майстор Гарет? Стандартни неща или нещо по-специално?
— И едното, и другото — казах неопределено, спирайки след джуджето до голяма маса с един куп сандъци, кутии, кутийки, касетки, сандъци и сандъчета, натрупани едни върху други.
Седнахме на масата и, както винаги, започна пазарлъка, който лично аз не можех да понасям. Защото да се пазариш с джуджета е много по-тежко, отколкото да се убие Х’сан’кор, например.
— Давай по-конкретно, че времето напредва — намръщи се Хенкел, като се преструваше, че има ужасно много работа.
Как не, сега и всички съкровища на драконите не можеха да го откъснат от мен.
— Двайсет и пет огнени болта, също толкова светещи, сто стандартни, бронебойни. Петдесет болта-близнаци.
— Уау — подсвирна джуджето и отвори широко очи. — Ще ходиш да избиваш гномовете от Стоманените шахти ли?
Не отговорих, а и отговор не се очакваше. Хонхел знаеше кой съм, с какво се прехранвам и какъв род стоки са ми необходими за работата.
— Добре. Какво друго? — кимна джуджето.
— „Светлинки“, един сноп. Двайсет „сухара“. И въже-спътник, десет ярда.
— Какво по-точно?
— Тип паяжина.
— Елфийско? Откъде да ти го намеря? — престорено се изненада джуджето. — От тези глигестите можеш ли да измъкнеш нещо?
— Е, майстор Хонхел, вие не сте прост продавач, ще поровите из кутиите и сандъците, може и да намерите.
— Ще намеря — съгласи се Хонхел, разбирайки, че този път нямам намерение да се пазаря. Или почти нямам. — Това ли е всичко?