Новият арбалет висеше на гърба ми, както и тънкото въженце-спътник. То беше навито в плътно кълбо с размер малко по-голям от юмрука ми. Въженцето, арбалетът и десетина различни болта взех от майстор Хонхел, а останалото помолих да доставят на следващата сутрин в кралския дворец. Джуджето даде клетвено обещание да изпълни молбата ми. Че ще постъпи така, както му е казано, и за миг не се усъмних. Хонхел прекалено държеше на репутацията си на честен търговец, за да извърши нещо глупаво.
Трепетът на очакването отмина, изчезна като студения вятър от Безлюдните земи. Опипах широкия пояс с джобове, в които кротко дремеха арбалетните болтове. Миниатюрната чанта с няколкото стъкленици от Хонхел и ножа, висящ на дясното ми бедро, също добавяха допълнително тегло, но след толкова години вече не обръщах никакво внимание на тези дребни неудобства. В краката ми лежеше парче говеждо филе, което успях да купя от месаря точно преди да затвори магазина за през нощта. Месото трябваше да го увия в парче елфийска дрокра, купено от алчното джудже. Хонхел дори не скри изненадата си от толкова странна покупка. Но аз не удовлетворих любопитството му, отмъщавайки си за това, че той смъкна от мен наистина огромна сума и за един час спечели повече, отколкото други не могат за цял живот. Неназовимия да го отнесе дано! Парите идват и си отиват, няма какво да се плаче за такива дреболии.
— Бу-уу-ммм-мм! — раздаде се в нощта единичният удар на магическата камбана на Катедралата.
Това „бумм“ се чуваше във всички кътчета на Авендум и известяваше, че е полунощ. Време беше.
Вдигнах месото от земята и като изскочих от сянката на конюшнята, бързо побягнах към вълшебната стена. Не успях да мина и половината разстояние, когато някъде иззад наклонената стара къща с потрошена веранда и срутен покрив се раздаде тропот на крака. Изругах и се метнах обратно в спасителната сянка на изоставената конюшня.
От пресечката се показаха силуети на хора. Огледах ги с помощта на усилените ми с магически отвари очи. Стражи. Десет. Всичките в брони, с напрегнати и намръщени лица. Какво изобщо правеха в този район? Стражите и на верига не можеш да ги замъкнеш тук. Не само че няма да ги замъкнеш — дори с пълна торба злато няма да ги примамиш. Стражите тук ги обичаха още по-малко, отколкото всички други.
Стражите стигнаха до средата на осветената от лунната светлина пуста улица и спряха със стиснати в ръце алебарди, като нервно поглеждаха към стената.
Наблюдавах с интерес момчетата, въпреки че се намирах само на десетина ярда от тях, но в тъмното ревностните борци с престъпността не ме виждаха.
— Никой — измърмори единият. — Тук няма никой, Жастин.
— А ти кого очакваше да видиш, Ро? Майка си ли? — изплю другият страж, явно самия Жастин.
Няколко блюстители на закона се засмяха нервно, но не свалиха уплашените си погледи от стената.
— Не — издевателски отвърна Ро. — Надявах се да хвана тази гадина и да ходя да си лягам.
— На надеждата ти не е съдено да се сбъдне — каза мършавият страж, стоящ най-близо до мен. — А защо реши, че крадецът ще бъде тук, Жастин?
Крадецът? Това е интересно.
— Наистина — включи се и друг, с разчорлена рижа брада. — Проклетата стена е голяма, защо тук, а не някъде другаде? И не е ли време да се махаме вече? Не ми харесва тук.
— На теб нищо не ти харесва –подкрепи Жастин още един.
— Майната ти — озъби се рижият.
— Я млъкнете! — изрева Жастин и гласът му гръмна в нощната тишина. — Да не мислите, че ми харесва да се мотая наоколо? С радост бих си стоял в къщи да си пия винцето и да се радвам на женичката си — вече малко по-тихо продължи Жастин. — Доброволно се захванахте с тази работа, така че е късно да хленчите.
— Само ако знаех — заскимтя оня, когото наричаха Ро, — никога не бих се съгласил на тази работа, дори и за тези гадни десет жълтици.
Десет жълтици за тия скотове? Хм… Много пари.
— Но се съгласи, нали? — попита стражът, подкрепил Жастин. — И взе парите, както и всички останали, така че спри да хленчиш. Достатъчно гадно е и без теб.
— Може ли да спрем да се джафкаме и да се залавяме за работа? — отново се включи рижият. — Кажи сега защо реши, че този Гарет ще бъде тук? Наоколо няма нищо за крадене.