— Диво сърце?! — закикоти се момченцето, атакувало крепостта. Шапката му лежеше в снега, съборена от снежна топка, долетяла от крепостта, символизираща Самотния великан. — Ама че си глупак!
— Ти си глупак! — раздаде се обиден глас.
Валдер се усмихна и продължи нататък. Играеха си децата. И правилно, трябва да използват момента, докато зимата малко се е успокоила и студовете не карат нервните майки да държат отрочетата си у дома, по-близо до топлата печка.
Кракът на Валдер стъпи на лед, посипан със сняг, а затова и невидим, и той едва не се подхлъзна.
А когато сви по улицата на Маговете, някой го извика:
— Майстор Валдер! Майстор Валдер! Почакайте!
Той се обърна рязко и видя забързаният към него хлапак. От бягането топлото палто от овча кожа се беше разтворило, а сериозното не за годините му лице бе зачервено от вечерния мраз. Гани — така наричаха ученика на архимага.
Валдер го беше открил в едно от бедните селца в Мирахуех, докато се връщаше във Валиостр от Империята. В селския сирак той откри дарба, дарба за вълшебства, силна, но засега дремеща. Вълшебството спеше някъде дълбоко в него, тихо блешукайки като искра на дремещ огън. Но ако в тази искра се хвърлеха подходящи дърва, тя щеше да се превърне в пожар. И Валдер в най-скоро време се канеше да разбуди този пожар в Гани.
Досега архимагът на Ордена не беше имал ученици. Твърде опасен живот водеше вълшебникът до този момент, за да се обвързва и с ученик. Но взе селското хлапе със себе си в Авендум. Да се каже, че сиракът, изгърбил се от работа, е благодарен — значеше да не се каже нищо. За Гани Валдер стана предмет на обожание и преклонение. Дванадесетгодишното момче се оказа доста възприемчиво и за времето на пътуването от Мирануех до Авендум вече беше успяло да усвои основите за работа с Въздуха. Да, да, именно с въздуха, най-непостоянният и капризен елемент, а не със стабилната Земя, с която започваха всички ученици на Ордена. Просто още първия ден на Валдер изведнъж му хрумна налудничава идея — да опита да даде на хлапето да работи с въздушен поток. Резултатът надмина всичките му очаквания. Валдер беше доволен от новия ученик и в най-скоро време се канеше да посвети цялото си свободно време за уроци, добре, че вече ще го има предостатъчно. През следващите десетина години Валдер се надяваше да не пътешества из Сиала. Стига, беше се находил. Историите за приключенията на Непослушния архимаг и делата, които беше извършил по тайна заповед на Панарик за благото на Ордена, стигаха за няколко поколения. Пък дори и да си останеха единствено в архивите на Ордена.
— Майстор Валдер! — Гани най-накрая стигна до своя учител. — Ето, забравихте го.
И той подаде на архимага дълъг пакет.
— Какво е това? — леко учудено попита архимагът.
— Ама как, учителю — с обида в гласа започна Гани. Студът превръщаше излизащия от устата му въздух в облак пара. — Извикаха ви на събрание на Ордена, а забравихте жезъла си, тъкмо се прибрахте и веднага хукнахте. Затова си помислих, че може да ви потрябва.
— А защо си го увил в парцал? — сърдито попита Валтер, стараейки се да не се издава колко е доволен от постъпката на ученика.
Заповедта по мисловната поща беше свръхспешна, а това означаваше, че трябва да зареже всичко и незабавно да отиде на събранието на Съвета. Валдер скочи направо от верандата, без дори да успее да влезе в кабинета си, и жезълът му остана в неразопакования му багаж. Всъщност жезълът беше просто дан на традицията и нямаше никакви магически сили, затова по време на пътуването Валдер беше пъхнал ненужната пръчка на дъното на багажа си. Но докато крачеше от града на Маговете по Човешка, а после по Спящата котка, той съжали, че ще се яви на Съвета без символа за власт. Зад гърба му пак ще тръгнат приказки за момчето, което не зачита традициите на славния Орден на Валиостр.
— За да не ме спрат стражите — Гани подсмръкна с нос. — Те всичко надушват. А момче, носещо жезъл на архимаг, определено ще го спрат.
— Какво си е вярно, вярно е. Нашата стража е способна на това — Валдер разгъна плата и взе жезъла. — Благодаря ти, Гани, много ми помогна.
— Наистина ли? — разля се в доволна усмивка ученикът.
— Наистина.
— А може ли да дойда с вас, майстор Валдер?
— За съжаление, не. Това е съвет само за архимагове. А ти се загърни, че ще настинеш, и се прибирай в къщи, че вече мръква. Ще намериш ли пътя?