— Не разбирам защо е това бързане, дори Съветът не е в пълен състав.
— Няма нужда от целия Съвет — увери Земел. — Шестима са достатъчни.
— Добре, но защо си толкова уверен, че ще успеем там, където през последните четиристотин години не са успели другите магове на Ордена? — Валдер се стараеше да говори спокойно, но дългият път през Авендум го беше уморил.
— И аз си задавам същия въпрос — обади се и О’Карт.
— Маговете от миналото не са знаели това, което знам аз — Земел небрежно сви рамене. — Всичко е написано в книгата. Кронк-а-Мор, така надеждно защищаващ Неназовимия, може да бъде разбит с помощта на Рога на дъгата.
— Нека не забравяме, че Рога, както и Кронк-а-Мор, е създаден от огрите, и не знаем какво да очакваме от него, ако започнем сериозно да експериментираме.
— Глупости! — изсумтя Земел, после отвори ковчежето, поставено на огледалния под, и извади Рога на дъгата.
Голям, спираловиден, хвърлящ бронзови отблясъци, инкрустиран със седеф и синкави огрски кости, Рогът трептеше от изпълващата го сила. Сила, която държеше Неназовимия в Безлюдните земи.
— Можеш ли да почувстваш еманацията на злото, Валдер?
Архимагът поклати отрицателно глава. Сила имаше. Сила, създадена от огрите, силата на Рога, чийто тайни завинаги бяха загубени с оттеглянето на огрите в Безлюдните земи. Но тази сила не беше нито тъмна, нито светла. Тя беше и двете — такова усещане се породи във Валдер.
— Да не смяташ, че тъмните елфи биха дали Рога на хората, ако в него имаше дори и зрънце черно шаманство?
— Това, че Рогът могат да го използват магове, не означава, че и шаманите на огрите не са го ползвали — подкрепи Валдер мълчалият до този момент Илио. — Аз също съм против прибързани действия. Нека да изчакаме Арцис, Дидра и Сингалус. И тогава да решим.
— Не се знае за какво е бил създаден Рога, а това, че неутрализира Кронк-а-Мор, открихме абсолютно случайно — мрачно подхвърли филандецът. — Не прибързваме ли?
— Глупости! Сега или никога! Звездните карти благоприятстват тази нощ! — изгледа го гневно Земел.
— Е, вече решихме — днес ще е, — Панарик разпери ръце — така че хайде да започваме.
— Спрете! — резкият глас на Валдер отекна в залата на Съвета.
— Е, какво друго? — раздразнено изсумтя Земел, предавайки Рога в ръцете на Ело.
— Преди да пристъпим към тази безумна идея, предлагам официално да гласуваме.
— Какъв е смисълът? — изненада се Параник. — Ние сме само шестима.
— Нека да гласуваме — изненадващо лесно се съгласи Земел. — Нека са изпълнени всички формалности, иначе някои магове няма да се успокоят.
— Добре — Панарик обходи с поглед присъстващите, — да гласуваме. Кой е за това да използваме Рога на дъгата за унищожение защитата на Неназовимия?
— Аз съм „против“ — каза Валдер.
Архимагът разбираше, че шансовете му са никакви. Той и Илио — от една страна, а останалите четирима — от другата.
— Не съм сигурен, че ще се получи, но напълно се доверявам на Земел — провлачвайки думите, каза Ело, и постави Рога на вече подготвения постамент в центъра на огледалния под. — Аз съм „за“.
— И аз съм „за“, не ми се слушат разни страхливци. Ще успеем, книгите на огрите не лъжат — Земел направо изгаряше Валдер с поглед.
— Аз съм „против“, трябва да изчакаме събирането на целия Съвет и още веднъж да обмислим всичко — поклати отрицателно глава Илио.
Валдер и за миг не се усъмни в стария си приятел.
— Аз също съм „против“ — произнесе О’Карт и Валдер изненадано вдигна вежди.
По-скоро орките щяха да станат мирни земеделци, отколкото рижият маг да застане на страната на Валдер. Ама че изненада! Никога досега филандецът не беше подкрепял Непослушния архимаг.
— Не трябва да се буди спящ великан. Нека всичко да остане както си е. Неназовимия засега не ни пречи. Седи си в неговите Ледени игли и никого не закача.
Трима против двама. Не беше зле, хич не беше зле. Сега всичко зависеше от това какво ще каже Панарик. Ако е „за“ и гласовете станат равни, печелят тези, за които е гласувал Панарик. По простата причина, че той все още е магистър на Ордена и неговият глас тежи повече, отколкото който и да е друг глас.
— Доводите на Земел са много убедителни — след лека пауза каза главата на Ордена. — Аз съм „за“.