С това шансовете на Валдер да спре безумството на Земел приключиха. Загуби.
— Застани до нашия огровед — прошепна Валдер, когато Илио мина покрай него. — Да ме подсигуриш, ако стане нещо.
Архимаговете се наредиха в кръг около огледалния под и Рога, разположен в центъра му. Вдясно от Валдер застана Ело, вляво — О’Карт, отсреща — Илио, вдясно от него — Земел с книгата, а отляво — Панарик. Доста крехък кръг. Липсваха трима. Сега архимаговете ще трябва да вложат всичките си сили, за да може глупавата идея на Земел да приключи успешно.
— Каква е задачата ни? — попита елфът.
— Просто ми дайте сила, отворете се и я пуснете през Рога. Поток дванайсет, сечение осем, ако обичате — отвърна Земел, прелиствайки старата книга.
— Само това? — изненада се Илио.
— Аз ще свърша останалото. И хоп…
Валдер помнеше тази фраза — „И хоп“. Именно с нейна помощ обучаваха учениците мигновено да се концентрират и да активират силата. Ето и сега силата потече през архимага и на тънка нишка започна да се влива в Рога. Валтер чувстваше как вдясно от него се проточи лазурно-зелената, лъхаща на свежа зеленина сила на Ело, тя се смесваше с огненочервената на О’Карт и тази на самия Валдер и се вливаше в Рога. Панарик и Илио също се присъединиха към кръга. Рогът засия, а излъчваната от него светлина постоянно пулсираше и променяше цвета си. Огнено-червения драконов пламък се смени с оранжево слънце, което плавно премина в жълта есен. Тя на свой ред се превърна в зеленото на листата от горите на Сиала, в бледо синьото небе на ранна пролетна утрин, в синьото на бездънния Западен океан и отново, както в самото начало, в червения всеизгарящ драконов пламък. Точно заради това странно свойство — да променя цвета си под въздействието на чужда магия — започнали да го наричат Рога на дъгата.
Засега всичко беше нормално и дори не се усещаше световъртежа от постоянното използване на магия. Но това беше само началото, загрявка.
— Усили потока си, Илио, сега си с мен — в гласа на Земел звучеше съсредоточеност.
На мага му предстоеше най-трудното — това, което можеха да направят само двама-трима магьосника в целия свят. Да пробуди шаманството на огрите, магия, коренно различаваща се не само от магията на хората, но дори и от шаманството на орките и тъмните елфи. Кронк-а-Мор — най-малко изучената и най-страшната магия на огрите. Магия, с чиято помощ Неназовимия беше постигнал безсмъртие.
— Ело, измести потока си, отклонил си се с три градуса към шести координат — раздаде се в тишината резкият глас на Панарик.
Магистърът не само насочваше силата си, но и успяваше да наблюдава работата на другите архимагове. Ело трепна и синьо-зеленият поток се премести там, където искаше Панарик.
— Х’сатдаро’о и’гх — стуур — започна тъжна песен Земел.
За втори път в историята на кулата на Ордена тук звучеше езикът на огрите, пробуждайки магията на Кронк-а-Мор. За първия път Валдер предпочиташе да не си спомня. Преди няколко стотин години именно с помощта на Кронк-а-Мор архимаг Грок беше станал този, когото сега познаваха като Неназовимия.
— Има някакъв проблем във втори участък — промърмори Илио. — Валдер, защо енергията ти се разсейва?
Валдер и сам беше започнал да усеща, че му се налага да прилага все повече и повече усилия и концентрация, за да контролира енергийния си поток. Имаше чувството, че нещо отклонява неголямо количество магическа енергия. И тогава Валдер се сети. Заради всички тези спорове със Земел напълно беше забравил за магическия щит, който го защитаваше от снеговалежа, и архимагът така и не си беше направил труда да го махне. Щитът едва-едва мъждукаше на границата на съзнанието му, предизвиквайки досадно отклонение в посоката на потока. И нямаше никакъв начин да го премахне, моментно разсейване — и кръгът ще се разпадне, а освободената и неконтролирана енергия ще нанесе катастрофални разрушения.
— Всичко е наред, Илио, мога да се справя — бързо успокои приятеля си Валдер.
Панарик навъсено изгледа архимага, за разлика от другите той виждаше избледнелия и почти изгаснал защитен щит. Не каза нищо, но Валдер знаеше, че след като всичко приключи го очаква не особено приятен разговор.
„Изложих се като новобранец“ — с горчивина си помисли Валдер, докато слушаше меланхоличното пеене на Земел.
Вълшебство и шаманство. Две страни на една велика и така и неопозната до край сила. По-древното, възникнало в зората на времето шаманство и относително младото вълшебство. Всяко си имаше своите плюсове и минуси. Вълшебството сработваше мигновено, но вълшебниците плащаха за това с болка. За да се активира дори най-простото заклинание, в шаманството се изискваше време, стотици фрази, жестове, рисунки, а понякога и определени съставки. Бавна магия — така презрително наричаха шаманството маговете на Ордена и маговете на светлите елфи. Последните отдавна се бяха отказали от шаманството на предците си и бяха започнали да използват вълшебството на хората, оставяйки древното изкуство за тъмните си събратя.