В залата на Съвета сякаш минаха часове. В слепоочията на Валдер се надигна хладната пулсираща болка на магията. Магията беше навсякъде. Като топъл сияещ пашкул обвиваше архимаговете, пулсираше и трептеше с пурпурна аура над пеещия и правещ жестове Земел, извираше като водопад от Рога. Енергията изпълни цялата стая, енергия на енергията, енергия, която Рогът на дъгата увеличаваше стотици хиляди пъти. Тя опияняваше, искаше ти се да заплуваш в нея, искаше ти се да си я запазиш за вечни времена. С тази енергия можеше да създаваш нови планини и морета, да лекуваш хиляди болни, дори да възкресиш мъртвите. Само частица от нея — и ще бъдат унищожени враговете на Валиостр, завинаги ще изчезнат от света на Сиала огри, великани, орки и десетки други враждебни на хората създания. Валдер беше завладян от еуфория. Еуфория на безнаказаност и могъщество.
— Нещо не е наред, има някакви колебания — развълнувано каза О’Карт.
— Къде, не усещам нищо? — завъртя глава Ело.
— В дясната част на трети участък, точно над артефакта.
— Къде е?! Не виждам!
И тогава Валдер я забеляза. Малка червена точица в многоцветното сияние на Рога. Точката се колебаеше, подчинявайки се на гласа на Земел, и трептеше като свещ под поривите на студен вятър. Трептеше и нарастваше.
— Прекратяваме! — изграчи Валдер, устата му изведнъж пресъхна. — Поява на непланирано изтичане! Всичко излиза от контрол!
— Изгасяме кръга — заповяда Панарик, той също видя частицата зараждащ се Мрак.
— Да не си посмял! Още не съм свършил — изкрещя Земел.
— Това е заповед, Земел — сурово отвърна магистърът и започна да гаси своя поток енергия.
— Шахсстан! — изведнъж извика Земел и протегна ръка със сключени в странна фигура пръсти към Панарик.
Магистърът отлетя на няколко метра и замря на огледалния под. Не беше нужно да си лекар, за да разбереш, че магистърът на Ордена е мъртъв. Шаманството на Земел просто беше отнесло главата на Панарик. Със смъртта на Панарик кръгът се пръсна и четиримата архимага отлетяха в различни посоки. Остана само Земел, обхванат от черното сияние на враждебната магия, извираща от Рога.
Преливащото от цветове сияние на деня се смени с нощ. Потоците енергия вече не бяха под контрол и четирите ослепителни снопа магия удариха нагоре, изпарявайки тавана и покрива на кулата. В залата на Съвета се втурна студен вятър, завихряйки безброй снежинки в безумен танц на болката. Петият поток, потокът, който беше контролиран от мъртвия Панарик, удари хоризонтално, като мина през надигащият се от пода Ело, убивайки го на място, а след това направи огромна дупка в стената на залата и изчезна. Енергията с пращене се стовари на плещите на опитващият да се изправи от пода зашеметен Валдер. Той погледна към огледалния под, където го беше захвърлила магията, и видя бледото си лице. Пареща болка премина през тялото му, причинявайки ужасна болка.
Море от енергия. Океан от енергия. Енергия, която можеше да управлява само полуделия Земел.
— Убиец! — изкрещя отляво на Валдер изправящият се Илио.
Той протегна ръце и забравяйки за магията, се хвърли към Земел, който се опиваше от току-що пробудилата се Кронк-а-Мор. Земел обърна внимание на Илио не повече отколкото огр би обърнал внимание на комар. Изщракване с пръсти, безсмислена фраза на огрски — и Илио с вик пропадна в дупката, отворила се в огледалния под под краката му. С хлопващ звук краищата на огледалото отново се сляха, погребвайки приятеля на Валдер.
— Ти! — закрещя Валдер, но веднага бе плътно обвит от черни гъвкави въжета енергия.
— Млъквай, Валдер — гласът на Земел беше невъзмутим. — Малко съм зает.
— Какво правиш, безумецо? — извика Валдер, опитвайки се да се освободи от здравите обятия на чуждата магия. — Не разбираш ли какво може да се случи!
— Разбирам много добре, а това, което не разбирам, Господарят винаги може да ми го обясни — Земел не спираше да прави жестове с ръце и огрската магия с трептене му се подчиняваше. — Да, Валдер, да. Господарят ме научи как да ви въртя на пръста си и как да стана безсмъртен. След няколко минути ще бъде равен на Неназовимия, че дори и по-силен от него! Какво говоря! Неназовимия е просто аматьор, ще преклони глава пред мен!