— Какъв Господар? За какво говориш? — извика архимагът, хвърляйки поглед към помръдващата ръка на О’Карт.
Рижият филандец идваше на себе си.
— Не можеш да разбереш кой е Господаря! Ти и глупаците като теб само се кичите с могъществото на Ордена, без дори да осъзнавате с дребните си и нищожни умове с какво могъщество ще разполагам съвсем скоро! Отдавна, много отдавна Господарят ми каза как да събудя Кронк-а-Мор. И за това ми трябваха Рога и петима глупаци, които да се съгласят да ми дадат силата си. Научих езика на огрите и с десетилетия се рових в книгите им, изучавайки древните тайни на шаманството на огрите. Осигурих си безсмъртие и не ми пука колко ще изпратя в Мрака след Панарик!
— Сам отивай там! — извика О’Карт и удари Земел с огнен чук.
— Ву-уу-ум! — забушува огъня в залата и снежинките се стопиха от непоносимата жега.
Енергийните въжета, обхванали Валдер, леко се охлабиха и той добави силата си към атаката на рижия архимаг. Но Земел само се разлюля, пламъците се стичаха като огнен водопад по дрехите му.
Първият удар предателят нанесе на Валдер. Въздухът затрептя, сгъсти се и към архимага се понесе полупрозрачна пурпурна сфера. Валдер забеляза сплитане от Въздух, Земя и още нещо непознато. Всичко, което успя да направи, преди магията на Земел да го достигне, беше да активира угасващия си щит, влагайки в него цялата си енергия, като му придаде и ефект на леко изкривено огледало. Между архимага и магическия снаряд засия ослепително синя стена. Магията на Земел удари в щита и го пръсна на стотици хиляди сини искри, разлетели се като малки призрачета из разрушената зала на Съвета. Сферата загуби скоростта си, промени посоката си и се плъзна по гърдите на архимага.
При допира в гърдите му избухна изгаряща болка и Валдер се свлече на пода, хващайки с ръце мястото, докоснато от сферата. Архимагът се извиваше и гърчеше от болка и не видя как О’Карт отново удари с любимия си огън, но вече не по Земел, а по Рога, над който се струпваше все повече и повече черна магия. По този начин филандецът се надяваше да промени центъра на враждебната сила и да я направи нестабилна. От лекия огнен удар Рогът на дъгата се завъртя по огледалния под и леко се измести.
— Какво, по… — успя само да каже Земел преди трупаната през цялото това време сила Кронк-а-Мор да го пръсне на прах, след което черното копие удари в огледалото и изчезна, потъвайки в земята дълбоко под кулата на Ордена.
В залата на Съвета стана много, много тихо, само студеният вятър виеше в дупките по стените и нови порции снежинки се посипаха от нощното небе.
— Жив ли си? — О’Карт се приближи до лежащия Валдер.
— Да, но е въпрос на време — Валдер опита да се усмихне, на устните му се появи кръв.
Гърдите го боляха, ребрата бяха счупени, ставаше все по-трудно да диша. Въпреки щита магията на Земел го беше достигнала. Беше още жив, но не си правеше илюзии за ситуацията.
— Чудесно — твърдо каза рижият архимаг. — Поне петнайсет минути ще поживееш. Напълно достатъчно.
— Достатъчно за какво? — Валдер седна, без да маха ръцете си от гърдите, и изплю кръв на огледалния под.
— За да изкараш Рога от кулата; въпреки всичко ще ни е нужен — филандецът протегна към Валдер незнайно как появилия се в ръцете му Рог. — Побързай, Валдер, после ще имаш цяла вечност да лежиш.
— Да го отнеса? Къде? — от болката още трудно съобразяваше, но Рога го взе.
— Колкото се може по-надалеч, виж.
Валдер погледна, накъдето му сочеше О’Карт. По магическия огледален под се плъзна тънка криволичеща пукнатина. После друга. И още една.
— Огледалото скоро ще се счупи и тогава от кулата ще остане само един спомен. А това, което мина през него, ще плъзне по Авендум. Така че хайде ставай, Валдер, никога не си бил мекушав!
— А ти какво ще правиш? — Валдер се изправи на крака и се напрегна да не падне.
— Аз ще се опитам да удържа цялостта на огледалото колкото се може повече!
— Аз вече съм мъртъв, О’Карт. Нека да направим обратното! Имаш шанс да се спасиш!
— Всички ние вече сме мъртви. Ако останеш ти, огледалото ще се спука много бързо — ти си прекалено слаб. Ще се опитам да го задържа поне докато слезеш по стълбите. Това е! Тръгвай! Не ме разсейвай!