— Дори не си помисляй за бягство. Ще си тръгнеш само тогава, когато той те пусне, човеченце. Нали… — гласът замълча, а после с тайна надежда за отрицателен отговор попита: — Нали се верен на Господаря?
— Аз съм верен — гласът на Славей беше дрезгав и изплашен. — Ние сме верни.
— Да, да, ваша милост, ние сме верни на Господаря — с подкупващ глас се включи и Шниг.
От тъмнината се раздаде тих доволен смях и сякаш зърнах мимолетно проблясване на жълти очи.
— У-умни човеченца — проточи гласът. — Тогава защо още не сте намерили картите на Храд Спайн? Загубихте ли се, малките?
За щастие не виждах нито съществото, нито крадците, стоящи отсреща, в мрака на разрушената къща. Само чувах. И много се надявах, че и те от своя страна не могат да видят притихналата ми персона. Бях абсолютно сигурен, че хората няма да ме забележат, но пък този Посланик… Ако погледне в моята посока и… За това, какво може да се случи в този случай, се опитах да не мисля.
— Не, какво говорите, ваша милост. Ние просто чакаме. Чакаме да дойде подходящият момент — думите излитаха от гърлото на Шниг като откачена скоропоговорка. — Тъкмо вече щяхме да тръгваме.
— Тръгваме веце, тръгваме. Не се съмнявайте.
— Намерете картите и ги унищожете, а после може да изчезвате накъдето ви видят очите — в гласа на Посланика се прокрадваше неприкрито презрение.
— Н-н-но, ваша милост — Шниг очевидно много се изненада. — Клиентът каза да занесем документите на него. Ние просто не можем…
Шниг прекъсна тирадата си и кой знае защо започна да хрипти, а партньорът му ахна уплашено.
— Господарят не е свикнал да чува „не можем“. На него му трябват слуги, които могат! А тези, които не са способни да изпълнят и елементарна задача, не са достойни да му служат, те са просто насекоми! Досадна пречка!
Хриптенето на Шниг премина в очарователно бълбукане.
— Милорд, позволете да отбележа, че Шниг в никакъв случай не искаше да изглежда ненужен! — проплака Славей. — Ние още сега ще намерим тези документи!
Раздаде се звук на падащо тяло и облекчените хрипове на Шниг, опитващ да си поеме дъх.
— Знаете много добре, че вашият клиент също служи на Господаря, а Господарят каза, че картите на Храд Спайн трябва да бъдат унищожени, в противен случай могат да попаднат в ръцете на краля и неговите слуги. Предайте го това на този глупак, когото наричате ваш клиент! Това, че е влиятелен, не означава, че трябва да се мисли за звено на Борг. Нека си спомни покойния херцог Патийски!
— Всичко разбрахме, васа милост — потвърди Славей. Шниг не преставаше да кашля. — Ще предадем всичко, което казахте.
— Чудесно, а сега изпълнявайте! Да не мислите, че ако можех да вляза в кулата, щяха да ми трябват вашите услуги?
Посланикът не остана да чака отговор на въпроса си. В тъмния отвор на къщата се появи нещо още по-тъмно. Отново проблеснаха жълтите очи. Посланикът бавно огледа тъмната улица, погледът на жълтите очи се плъзна към мястото, където стоях, задържа се за миг, но преди още да успея да се уплаша, той рязко подскочи във въздуха, изплющя с черните си крила и се разтвори в нощта.
На улицата се възцари тишина, прекъсвана единствено от отчаяните хрипове на Шниг.
— Про… кхъ-кхъ! Проклета твар… кхъ-кхъ! Едва не ме у… кхъ!… души!
— А ти какво оцаквасе? — озъби се Славей. — Тръгнал да спори с него! Трябва да мислис! Кази благодаря, че остана зив! С посланиците на Господаря не се говори така!
— Да върви в мрака тази твар! И ти върви в мрака! Кхъ-кхъ! Пфу! — Шниг се изплю, но веднага продължи: — И аз, глупака, да вървя в мрака, че послушах Маркун, който така ни натресе този Господар! Да върви в мрака и клиента! И проклетите документи да вървят в мрака! Кхъ-кхъ!
Шниг го заля нова вълна кашлица. Изглеждаше, че покривът на къщата няма да издържи на гръмовния звук и ще се срути, погребвайки под себе си двамата крадци.
В този момент нещо много подобно на човешка фигура се появи на сцената. Фигурата бавно се приближаваше откъм улицата на Покривчиите и крачеше през площада. Посоката й изобщо не ми хареса, тъй като вървеше право към улицата на Маговете.
Страхотно! Още повече, че се намирах точно на пътя й! Налагаше се бързо да прекося улицата и да се скрия в къщата, където бяха двамата крадци, там мракът беше по-непрогледен и нощен тип като мен можеше да се скрие много по-лесно. Не можах да се шмугна през вратата, защото от нея излязоха двамата крадци и едва не се сблъскахме. Но успях да отскоча встрани и се притиснах към стената — за щастие тук наистина беше толкова тъмно, че не можех да различа и собствената си ръка. Но майсторите-крадци затова са майстори, за да чуват и най-незначителните шумове.