— Е, ти си знаеш, а между другото, разкажи как беше там. Че то всичко е само слухове и сведения, на които не може да се разчита. Ако не ме лъже паметта, ти си единственият човек, успял да стигне толкова навътре в Забранената. Добре би било да те запиша за хрониките и бъдещите поколения.
— Ти и летописец ли си станал? Какво ли още ще науча за стария си учител! — казах, докато се връщах на масата.
— Старите знания изчезват от нашия свят. Много вече е загубено — въздъхна Фор. — Съгласи се, че е възможно твоята информация да помогне на много хора, още повече, че тя ще е първата за хрониките на храма на Сагот.
— Всъщност не възразявам — свих рамене аз. — Защо пък не? Нали нямаш нищо против, че едновременно ще ям и ще разказвам?
— Разбира се, хлапе, разбира се. Давай, а след твоята история ще поговорим малко и за документите, които си донесъл.
— Има ли нещо важно там? Аз просто грабнах първите, които ми попаднаха пред очите.
— Да, но за това по-късно, може да почака. Хайде разказвай, не ме мъчи.
Не се наложи да ме подканя дълго, още повече, че имах нужда да говоря и да споделя мислите и наблюденията си. Пък дори и само за да се разтоваря от тях, в противен случай можеше да се побъркам, задържайки в себе си впечатленията от нощните приключения.
Започнах разказа си от конюшните на Старк. Фор мълчаливо слушаше — той винаги е бил добър слушател. Едновременно ядях и разказвах, нямаше смисъл да бързам, докато не настъпи глуха нощ, необходима за осъществяване на моя архигениален план „Кон и компания“…
Съдейки по лицето на моя учител, най-много го притесниха наетите неизвестни стражници и крадци. На плачльото-смехурко и на отдавна мъртвия архимаг той не обърна особено внимание.
— Някой е поел по същата пътека, по която вървиш и ти, хлапе, вярно, този някой постоянно закъснява, но колко дълго ще продължава така? Докога ще успяваш да натриваш носа на Господаря, като го изпреварваш? Направих запитвания, рових се в нашите архиви. Ни-що. Нито едно споменаване на какъвто и да е Господар. Сякаш изобщо не съществува и всичко това е плод на въображението ти. Не, не, не възразявай, дъвчи си хляба, аз ти вярвам. Но съм изумен, че изобщо е възможно да има такава тайна и секретност. На практика никой нищо не е чувал за някакъв си Господар. И си прав, това не е Неназовимия. Той, разбира се, е силен магьосник, спор няма. За да го победят, всички от Ордена трябва да обединят усилията си, а и да си помогнат с Рога на дъгата, но дори Неназовимия едва ли би могъл да освободи всички демони. А нали този твой Вухджааз казал, доколкото си спомням, че тях ги е освободил Господаря. Какъв е този Господар, щом е толкова могъщ? Бог? Възможно е. Кланят му се и му служат различни хора, и смея да те уверя, хлапе, че се очертава доста любопитна картинка. Гледай. Херцог Патийски, съвсем не случайна фигура във Валиостр, служи на Господаря. Да вървим по-нататък. Маркун, а следователно и половината от неговите поддръжници в гилдията, също работи за този Господар. Не пряко, а чрез един от слугите му, който дава заповедите. Влиятелни слуги. А тези влиятелните вече комуникират с Посланика, когото си имал честта да видиш на два пъти. И този Посланник, ох, колко е опасен! Слугите на Господаря! Тези не най-приятни хора от най-различни слоеве на обществото са достатъчно много. Дори може да са повече от поклонниците на Неназовимия, които нашият крал толкова обича да изпраща на ешафода без съд и следствие. Забелязваш ли хода на мислите ми? Виждам, че не, а и аз самият, честно казано, съм в известно недоумение. Не е ясно какъв е този Господар и какво всъщност иска. Неизвестен играч, способен да създаде много неприятности. И поклонниците на този Господар са много добри. Периодично хващат слуги на Неназовимия, а от тези на Господаря не са хванали нито един.
— Просто не знаят какво да търсят — вмъкнах се в тирадата на учителя аз.
— Точно така! А това говори за много добре организирани комуникации, за конспирация, спомагаща за оцеляването на секти, които не са добре дошли в нашето порядъчно кралство. Работа и пак работа — Фор огорчено поклати глава. — Ще помисля, ще потърся, може пък все пак да изровя нещо интересно от архивите, а на теб ще ти дам съвет.
— Безплатно? — ухилих се ехидно с пълна уста.
— Е, аз да не съм Сагот, честна дума, че да ти вземам жълтици! Ти все пак си мой ученик!
— И за това благодаря!
— Няма защо. Още повече, че ти не си единственият, обеднял от съветите на нашия бог — внезапно се ухили Фор.