— Не вярвам — аз се облегнах назад и внимателно погледнах Фор.
Ни намек за насмешка или усмивка. Той май наистина намекваше, че…
— Че и аз също съм разговарял със Сагот? — сякаш беше чул мислите ми Фор. — Не вярваш ли? Истина е, и за съвета му също трябваше да платя жълтица.
— Вярно? Разкажи — бях ужасно любопитен какво е наговорил богът на крадците на моя учител.
— Е, срещнах го пет минути преди да се запозная с теб — неохотно каза Фор.
— О! — многозначително възкликнах аз, започвайки да се досещам какво ще последва.
— Ето ти едно „о“! Сагот ме посъветва да те взема за ученик. Всъщност какъв ти съвет! След като си получи жълтицата, той се разкри кой е и просто ми заповяда да го направя. Така стана всичко. Както и да е, това е дълга история, нека да се върнем към нея малко по-късно. За какво говорихме с теб? — Фор се намръщи да си спомни.
— За съветите.
— Съвети, съвети. А, да! Ето ти моят безплатен съвет: не оставяй нещата на милостта на боговете, веднага отивай при този Болт. Ако старецът е познал пръстена, който са му показали крадците, ще разберем коя е тази влиятелна фигура, която служи на Господаря. Все е някакво начало.
— Сега вече е късно — хвърлих поглед през прозореца към притъмняващото небе. — Библиотека е затворена, ще трябва да изчакам до сутринта.
— Няма смисъл. Старецът едва ли излиза от библиотеката. Най-вероятно там и спи. Преди да се заемеш с друго, мини през площада на Грок, в библиотеката, мисля, че за теб ще отвори вратата. Не се бави, този Господар играе негова си, неразбираема за нас игра, следователно е прекалено опасен за нас. И между другото, той с всички сили не иска някой си Гарет да ходи за Рога.
— Искаш да кажеш, че той е наредил унищожаването на документите, а на Патийски — да повлияе на краля?
— А-ха. Мисля, че заповедта да се повлияе на Сталкон всъщност е била да го убеди в безполезността на опитите да се влиза в Храд Спайн.
Изясняващата се ситуация все повече не ми харесваше. Този Господар започваше да ме притеснява повече и от заразен кърлеж.
— Добре. Ще помисля — казах аз, гледайки Фор, който внезапно стана от масата и отиде в другата стая.
Събитията се сплитаха в стегната топка змии, затягаха се около мен и кожата ми настръхваше. Дано тези змии не ме ухапят! Трудно щях да изхвърля отровата.
Фор се върна след няколко минути, носейки в ръце масивни бронзови свещници, във всеки от които имаше по пет горящи свещи. По това време слънцето почти се бе скрило и сумракът пропълзяваше в стаята, нагло и величествено, точно като котка, преяла с млякото на стопанката. Ярката светлина на десетте свещи накара здрачът да се отдръпне и да се скрие в най-тъмния ъгъл на стаята.
— Е, чух историята ти, интересна е. А сега нека да се заемем с това, което си донесъл от Забранената територия — Фор ми показа документите, взети от кулата на Ордена. — Докато ти спеше, аз ги попрелистих. Много интересно, но… Но, хлапе, това не е това, което очаквахме. Да, има карти на Храд Спайн, и дори има план как да стигнеш до Рога, но това… Това е самоубийство. Пътят, по който ти предстои да преминеш… на практика е невъзможно да се премине. И самият ти, като отделиш време да проучиш старите карти, ще разбереш, че това е нереално. Стотици зали, коридори, тунели. И това е само до осмо ниво, какво има по-надолу не е посочено никъде. Ето, вземи.
Фор избута картите на Храд Спайн към мен.
— Нека засега да са в теб, скрий ги на сигурно място, ще ги взема преди тръгването — помолих го аз.
— Както кажеш — Фор издърпа документите обратно. — И виж само каква забавна страничка намерих в тези записки.
Взех в ръка пожълтял от времето лист:
— Какво е това?
— Това е древнооркски. Наложи се да се поблъскам и да поровя в речника, за да го преведа. Има доста неясноти, орките имат доста объркан език, но все пак се получи, макар и не толкова гладко, колкото, предполагам, би трябвало да бъде. Това е нещо като карта-подсказка. Абсолютна загадка. Чети.
Фор ми подаде листче с превода.