Пейдж спря при една врата на десетина метра преди края на прохода. Травис я последва в помещение, приличащо на бункер като онези, в които сигурно са се криели учените по време на атомните тестове през петдесетте. Подобно на коридора, тук също всичко бе от бетон. В отсрещния край на помещението бяха подредени едновремешни компютърни терминали. По-близо до вратата имаше бюра, върху които лежаха наскоро излезли броеве на „Нюзуик“ и „Уолстрийт Джърнъл“. Въпреки мавзолейната атмосфера това място явно се използваше за нещо.
Пейдж отвори един шкаф и извади жълто-кафяв бележник със спирала.
— Навремето е съществувал само този етаж от сградата. Обектът бил към проект на Министерството на енергетиката, известен като Свръхголемия йонен колайдър. За изграждането на ускорителя били необходими шейсет милиарда долара и десет години. Заработил на седми март хиляда деветстотин седемдесет и осма. И бил използван само веднъж.
Подаде му бележника. По корицата Травис видя ръждивокафяви отпечатъци, които можеше да са оставени единствено от окървавени пръсти. Подобни петна се бяха просмукали и по краищата на страниците.
— Прочети го — каза тя. — Няма да отнеме много време, а и ще ти обясни нещата по-добре от мен.
И извади телефона си. Травис отвори бележника, а Пейдж се обади горе да види как вървят приготовленията й.
Сините редове бяха избледнели и едва се виждаха, но текстът, написан на ръка с черно мастило, си оставаше контрастен и лесен за четене.
7 март 1978 г., 14:33
Днес се започва. Толкова сме развълнувани, че не можем да го опишем с думи.
Ще бъда кратък, защото имаме много работа. Първо, целта на този дневник — да запише човешките впечатления от това място. Някой ден може да решим да напишем научнопопулярна книга за СГЙК, подобно на книгите на Файнман и Сейгън. Дневник, описващ личните преживявания на хората тук, би бил идеален за целта. Така че спокойно, народе. Просто драснете какво чувствате. Очаквания, разочарования — каквото и да е.
И тъй, днес. Вълнението е страхотно. Мнозина от нас участват в този проект вече цяло десетилетие, от започването на работата върху СГЙК, и усещането, че до първия пуск остават само няколко часа, е неописуемо. Ще присъстват двайсетина представители на МЕ, в това число и секретарят Греъм. Той вече се срещна с нас. Доста свестен тип. Явно има някаква, пък било то и най-обща представа какво означава това място за физиката и науката изобщо, макар че след срещата някой спомена, че сигурно си мисли, че W-бозон е нещо в Тако Бел, ха-ха. (Нищо лично, г-н секретар, ако четете това. Тук доста се шегуваме.)
Предвиждания за първия опит? Ха, как ли пък не. Естествено, има очакване, че ще вдигнем долната граница на Хигс с още някой процент от предсказаното от стандартния модел, но никой не твърди, че това ще стане в самото начало! Бих рискувал да кажа, че се надявам след време да получим още по-важен резултат, но не искам след време да чета това и да си мисля какъв идиот съм бил, така че просто ще кажа, че съм горд, че съм тук и съм част от този екип, на който са възложени толкова надежди. Това се отнася за всички ни. Дейв Брайс.
7 март, 1978, вероятно около 18:15
Пак е Дейв Брайс. Този запис на опита е за разследващите в случай, че всички измрем, преди някой да стигне до нас. Сигурен съм, че от записаните от апаратурата данни не е останало нищо заради случилото се с метала. Не зная как оцеляхме, желязото в кръвта ни и малкото количество мед в невроните ни би трябвало да са засегнати и това да ни убие моментално. Може би наистина сме засегнати, но просто още не развиваме симптомите. Всички сме много смутени и уплашени. И тъй, описвам каквото знам аз, така че ако някой намери това, да има откъде да започне.
Опитът започна в 17:40, както беше предвидено. В мига на сблъсъка всички метални предмети в бункера започнаха да светят в различни цветове в зависимост от метала, но тоновете бяха предимно сини и зелени. Нещо в телефона на стената светеше в яркожълто, не съм сигурен какво точно. Заместник-секретарят на МЕ Портър колабира, няма никакъв пулс. Двама от министерството, които го познават, казаха, че имал пейсмейкър. Изглежда доста безотговорно, че е бил пуснат тук в такова състояние; макар че не предполагахме, че ще има някакви опасности, лично аз бих го посъветвал да не идва, ако знаех. Положихме тялото до задната стена на бункера. Не изглежда много достойно, но нищо друго не може да се направи.