След малко продължи:
— Нищо от това няма да има смисъл, освен ако не започна от самото начало. Или поне ако не спомена най-важното.
Замисли се как най-добре да го направи, след което започна разказа си.
През пролетта на 1978 г. се случили две странни неща. Първото — на сто и петдесет метра под Уайоминг, а второто — на сто и петдесет метра южно от Пенсилвания Авеню. Най-мощната администрация на света, разполагаща с най-важното преимущество в историята на човечеството, решила да ограничи собственото си влияние.
През седмиците след катастрофалния провал на Свръхголемия йонен колайдър в Уинд Крийк президентът на Съединените щати и повечето от членовете на кабинета му били запознати с подробностите от пристигналите на място инспектори. Озовалите се долу представители на Министерството на енергетиката били хоспитализирани и освободени; освен декларациите за неразгласяване на случилото се им били осигурени консултации с психотерапевт, някои от които може би щели да продължат дълго време. Рубън Уорд останал в кома; бил откаран в „Джонс Хопкинс“ без промяна в състоянието.
На 3 април първият научен екип слязъл в СТЙК. Открили над деветдесет предмета, събрали се под Пролома — това название вече било общоприето. И ако някой от участниците все още се съмнявал, че към ситуацията трябва да се подхожда много внимателно, откритията на екипа били повече от красноречиви. В състоящия се от осемдесет и седем страници доклад за първия оглед думата „опасен“ се срещала повече от двеста пъти.
След запознаването с доклада президентът и старшите му съветници започнали дискусията в предвидима посока. Какво трябва да бъде нивото на секретност около проекта? До каква степен трябва да знае Конгресът за него? Кои военни контрактори да се привлекат и каква трябва да бъде ролята им в използването на този нов и непознат ресурс? Естествено, най-щедрите по време на предизборната кампания щели да бъдат първите кандидати, но колко други трябва да има зад тях? Две компании? Или може би три?
Няколко часа след започването на първата среща президентът се обърнал към човека, който до този момент не бил казал нищо — Питър Камбъл, професор от МТИ, тридесет и три годишен, най-младия член на Научния съвет.
— Май не сте съгласен — казал президентът.
— Не съм.
— Тогава кажете какво мислите.
Камбъл подбрал внимателно думите си.
— Нима някой в тази стая наистина вярва, че можем да запазим това в тайна? — Замълчал за няколко секунди в очакване на отговор. Отговор не последвал. — Вземете данните от Проекта Манхатън. Ако изобщо е имало какво да се пази в тайна. Колко време успяхме да издържим? Две години. Руската атомна програма е била в ход най-малко две години след това. Помислете си за количеството информация, която е трябвало да получат от нас, за да успеят, а след това си помислете, че този път им трябва да научат само две неща — че Проломът съществува и че е създаден от ускорителя. Това е всичко, което им трябва. Спецификациите на Свръхголемия йонен колайдър бяха публикувани в „Сайънтифик Америкън“ пет години преди завършването му.
— Съмнително е, че Русия разработва свой собствен Пролом, но… — започнал президентът.
— Русия, Китай, Индия, Северна и Южна Корея, Израел, Германия, Франция, Великобритания, Япония, Саудитска Арабия — поправил го Камбъл. — Може да съм пропуснал някого. Бъдете сигурни, че всяка от тези страни ще си има свои Проломи в рамките на следващите десет години. За построяването на нашия ускорител бе нужно едно десетилетие с финансиране от Министерството на енергетиката. Министерството на отбраната би могло да се справи два пъти по-бързо и следва да очакваме, че в тези страни ще бързат. — Размахал своето копие на доклада. — Нима искате всички техни щедри военни контрактори да се ебават с такива неща?
Дори години по-късно Камбъл щял да лежи буден нощем и да се пита дали навременното използване на глагола „ебавам се“ не е спасило света. Определено нещо в думите му е дръпнало правилната струна, защото след изказването му разговорът тръгнал в тази насока и не се върнал назад. Просто той успял да се прицели в страховете им. И улучил.
Накрая президентът задал на Камбъл неизбежния въпрос. Каква алтернатива предлага?
Камбъл разполагал с отговор. Да се отнеме стимулът за всяка страна да пилее ресурси за създаването на свой собствен Пролом. Да се сподели този с тях. Да се проведе тайна среща с лидерите на тези държави и с най-уважаваните им учени, не само с военнопромишлените магнати. Да бъдат честни. Откровени. Да осъществят единствената политика, имаща шанс да избегне хаоса — Проломът трябва да бъде под опеката на една-единствена организация, вярна на света като цяло, а не на някоя конкретна нация. Нека тази група се състои от хора с безупречно минало в науката и етиката — истинска етика на човешките нужди и отговорности, а не ограничения религиозен морал на една или друга култура. Да не се допуска никой, който активно иска да участва в нея; на никой, жадуващ за подобна отговорност, не бива да се има доверие. Вместо това да се идентифицират най-добрите кандидати и да бъдат привлечени. Страните членки трябва да защитават и финансират тази група, но никой не бива да я контролира. Дори и Америка.