— Страхотно.
— Още от самото начало разбрахме всичко това за него. Опасността е толкова очевидна, че смятахме да го заключим и изобщо да не се заемаме с изучаването му. Но и потенциалът за добро бе твърде голям, за да бъде подминат. Шепот знае всичко. И всичко за всичко. Знае колко тревички растат в момента в Канзас, знае дължината, наклона и извивката на всяка една и как точно ще се огъне, ако скоростта на вятъра се увеличи с осемстотин метра в час. Знае как да се излекува рак. Знае лек за всяка болест.
— Значи сте го питали.
— Питахме го. Заведохме му болни от рак във финална фаза и им го дадохме да го държат. Би трябвало да проработи, нали? Но не стана така. Или Шепот не е сметнал потребността им за достатъчно убедителна, или… — Пейдж се поколеба дали да продължи, после въздъхна. — Или просто не иска да ни казва такива неща.
Травис я чакаше да продължи. Тя погледна отново навън, може би за да потисне тревогата, насаждана през годините от онова нещо у нея.
— Сигурно не си спомняш — каза тя, — но когато превключи от режим на помощ в режим „убий света“, светлината се променя.
Не го помнеше, но й повярва.
— Целта на изследването ни, на изследването на Арън Пилгрим, било да разберем как да продължим първата част. По възможност до безкрайност. Как да го контролираме като потребители и да не му позволяваме да се променя. Пилгрим бил единственият, постигнал някакъв напредък в тази насока. Успял благодарение на някаква комбинация от съсредоточеност и… кой знае? Самият той казвал, че няма представа. Просто стигал до точката, в която можел да го контролира и да го кара да му говори толкова, колкото му се иска.
— Но не му е казал какво е лекарството против рак — отбеляза Травис.
Пейдж замълча за момент, после каза:
— Нямаме представа какво всъщност му е казвал.
Травис разбра накъде отива историята.
— Станало без никакво предупреждение. Никой не заподозрял, че нещо не е наред с него. Направи хода си през деветдесет и пета, след шест години работа върху Шепот. Изключил защитната система на Бордър Таун и убил осем души от охраната, за да се измъкне. Взел със себе си три единици. Едната е невидимият костюм, който си върнахме днес сутринта благодарение на теб. Също и Шепот. За последната ще ти разкажа по-нататък. Важна е. Все още не се знае нищо за нея и със сигурност е част от плана му.
— От плана да поеме контрол над Бордър Таун ли?
Пейдж кимна.
— По начин, който би бил немислим през деветдесет и пета. Посветил последните четиринадесет години на създаването на своя собствена организация. Можеш да мислиш за нея като за тъмен близнак на Тангента.
Погледите им се срещнаха. Тя изглеждаше по-ужасно и от времето, когато умираше.
— В Бордър Таун се пазят неща, в сравнение с които и най-модерната армия на тази планета изглежда като виц. Пилгрим знае как да ги използва. Смятай, че хората му също знаят. Ако успее да ги вкара вътре, ако установят контрол над това място дори за половин час, това означава край на всички възможности да ги спрем. Ще държат света в ръцете си. И какъвто и да е шибаният им план, шест и половина милиарда хора ще са зависими от него.
Само преди няколко дни Травис не би повярвал на нито дума от това. Но сега вярваше.
— Арън Пилгрим станал най-търсеният човек в историята — каза Пейдж. — Разузнавателните служби на всяка страна, финансираща Тангента, обединили усилията си, знанията си, средствата. Не получили нищо. В продължение на години. Колкото повече време минаваше, без Пилгрим да предприеме своя ход, толкова повече се изнервяха всички. Явно цели нещо голямо, нали? Разполагал с Шепот, който да му помага. Разполагал с цялата нужна му информация, а като се има предвид, че знанието е власт, имал на разположение и всички пари и влияние, които му били нужни. Имал всичко, но въпреки това му трябвали години, за да организира онова, което е замислил. Можеш да си представиш колко ни е уплашило това. Сякаш някой е застанал зад теб с прашка и колкото повече се бави със стрелбата, толкова повече опъва ластика. След пет години чакане разузнавателните служби да открият нещо Тангента решила, че прекалено дълго е стояла със скръстени ръце.