— И се включила в лова — каза Травис.
Ново кимане.
— Аз пък се включих горе-долу по това време. Бях на двайсет. Баща ми искаше да се огранича с изследователска работа, на сигурно място в Бордър Таун. Аз исках същото. Но разбирах колко е важна новата програма и исках да допринеса за нея. Моделирахме я по образеца на Оперативния отдел на ЦРУ, като при всяка възможност използвахме технологии от Пролома. Пилгрим изобщо не предполагаше, че ще се задействаме по такъв начин, а дори Шепот да му е казал, това не е било достатъчно, за да му помогне.
— Защо мислиш така?
— Защото успяхме. Успяхме да намерим следите му. Елиминирахме някои от хората му, дори успяхме да заловим някои живи. Накарахме ги да говорят. Получихме още следи. И тъй нататък.
— Да не искаш да кажеш, че Пилгрим просто седи и чака? — попита Травис и в същото време сам разбра отговора. — О!
— Театерщрасе номер седем — каза тя, щом видя, че се е сетил. — Изградил е целия си план около това място. Всъщност отдавна би трябвало да се сетим за Цюрих или най-малкото за Швейцария. Сигурност на информацията, каквато няма никъде другаде по света. Не можеш да намериш по-добро място, на което да скриеш едно сериозно и скъпо начинание. Локализирахме адреса на седемнайсети май две хиляди и пета и бяхме може би на около две минути от залавянето му. Измъкна се на косъм и се наложи да изостави Шепот. Заедно с някои от хората си. Прибрахме ги. И ги накарахме да говорят. Почти всичко, което знаем за онова място, го научихме от тях. Казаха ни, че заявената цел на Театерщрасе седем е, цитирам дословно, „завинаги да сложи край на ограничението на световната власт на Арън Пилгрим от страна на Тангента“. Освен това ни казаха, че това не било просто сграда. А оръжие. Оставали три часа, преди да го задейства, когато сме пристигнали.
Настъпи мълчание. Чуваше се единствено бученето на двигателите.
— Три часа — каза Травис.
— Три часа.
— Направо да не повярваш.
— Да — съгласи се Пейдж.
— Пристигнали сте в последния момент. Просто невероятно.
— Имаше някои фактори, които го направиха възможно. Хората му бяха станали много по-активни, сдобиваха се с важни неща на най-различни места, някои от тези неща са много трудни за намиране. Благодарение на това стана по-лесно да ги забележим. В същото време Пилгрим би трябвало да е знаел, че сме по петите му. Нормално е да се предположи, че е ускорил темпото и не е бил толкова внимателен, колкото би бил иначе. Всичко това ни помогна.
— Но все пак става въпрос за три часа — каза Травис. — Знам, че се случват гадости, но точно такива — почти никога.
— Алтернативата е от още по-невероятните. Че е искал да му цъфнем там, да го изкараме от леговището му, в което е прекарал десетилетие в подготовки, и да го оставим да избяга без Шепот, за който междувременно сигурно е започнал да мисли като за свой втори мозък. Предполагам, че би предпочел да изгуби очите си вместо това нещо.
Права беше.
— Значи Тангента контролира Театерщрасе седем през последните четири години — каза Травис. — Предполагам, че имате хора, които изучават какво е замислил Пилгрим там.
— Работят по двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, откакто поехме сградата.
— И какво прави това оръжие?
— Точно тук е твоята роля — каза тя. — Защото дори хората на Пилгрим нямат представа. Да не говорим за нас.
Отново настъпи мълчание. Травис имаше основателни предположения за някои от въпросите в главата си, но не за всички.
— Причината да не знаем е очевидна — каза Пейдж. — Пилгрим не е проектирал оръжието сам. Накарал е Шепот да го създаде вместо него въз основа на онова, от което се нуждае. Накарал го е да ръководи работата му през всичките десет години, прекарани в създаването на това нещо, което заема всеки кубичен сантиметър от сградата — девететажна постройка на брега на реката. Това е извънземна технология, сглобена от произведени от хората компоненти. Хитър начин да построиш нещо, като използваш Шепот по такъв начин, но и със своите недостатъци, поне от гледната точка на Пилгрим.
— Проблемът с паметта — каза Травис.
Пейдж кимна.
— Невъзможно е да си спомниш какво точно ти е казал Шепот миналия път. Това прави адски трудна задачата да изпълняваш инструкциите му последователно. Затова Пилгрим е трябвало да си записва. Но това означава риск в сигурността, така че Шепот му осигурил език, който никой друг не е в състояние да чете.