— Не зная — отново каза Травис.
Но нещо в думите й не пасваше. Имаше проблем. Просто не можеше да го посочи.
Пейдж бе извадила електронния си бележник. Травис го посочи с очи. Петте реда все още се четяха на екрана.
— Мога ли да ги погледна?
Тя му подаде устройството.
УСПОРЕДНА СИСТЕМА, ИЗЛЪЧВАЩА ЛЕПТОННИ ВЪЛНИ, АБСОРБАТОР НА ЕНЕРГИЯ.
ИНДУКЦИОНЕН ЗАРЯД, ХЕТЕРОГЕННО ОТДЕЛЯНЕ, ДИЕЛЕКТРИЦИ.
ДИФУЗНО ИЗМЕСТВАНЕ, АКТИВНО ПОЛОЖИТЕЛНО АКУМУЛИРАНЕ, ЗОНАЛНО ОПЕРАТИВНО НИВО.
СИМЕТРИЧНО КВАНТОВО ОТМЕСТВАНЕ, РОТАЦИОННА ОС, СИЛОВ ТЕНЗОР, НЕУТРОН НА АКТИВНОСТ, ИМПУЛСЕН ЗАРЯДЕН МОДУЛ, ЕЛЕКТРОННО НИСКОЧЕСТОТНО ЯДРО, НУЛЕВА ЕНЕРГИЯ.
ПРОТОННА РАДИОАКТИВНА АНОМАЛИЯ, ВИСОКА АКТИВНОСТ, ВЪНШЕН РОТАЦИОНЕН ЪГЪЛ, ЗОНАЛНА КИНЕТИЧНА АБЕРАЦИЯ.
Думите не означаваха нищо за него. Нито пък за нея. Нито пък за когото и да било, както изглежда. Веднага след като ги записа в бележника си, Пейдж ги бе пратила в Бордър Таун, където имаше представители на най-умните хора на света. Бяха минали вече петнайсет минути, а никой не я бе потърсил по телефона.
— Може и да съм най-неквалифицираният в тази част, но мисля, че тези редове са глупости — каза Травис. — Не ми пука колко е умен онзи тип, но ако е писал бележки за себе си, те щяха да са по-ясни от това. Ако в изреченията има някакво значение, то не е буквално. А нещо друго.
— Съгласна — отговори Пейдж. — И какво е то?
Травис можеше само да свие рамене. Гледаше мъничкия екран. Може би в момента изражението му бе същото като нейното преди малко.
И тогава светлините на Цюрих изгаснаха.
24.
Миг по-късно Пейдж вече беше извадила телефона си и питаше някого какво става. По слушалката в ухото си Травис чуваше снайперистите на долните етажи да докладват за обстановката. Засега всички бяха добре.
Надвеси се над перваза. Токът бе спрял най-напред в района около Театерщрасе 7, а няколко секунди по-късно последваха и останалите части, докато градът не потъна в мрак. Пред очите му отделните квартали, продължаващи по долината и нагоре по склоновете, угасваха един след друг, докато не останаха единствено фаровете на автомобилите по А41 и отделни разпръснати светлини в града. Очите му привикнаха почти незабавно с тъмнината и Травис отново различи мъглата, този път осветена не отдолу, а отгоре, от изгрялата непълна луна. Мъглата улавяше сребристосинята светлина и открояваше монолитните форми на издигащите се от нея черни притихнали сгради.
Пейдж разговаряше с някой в Бордър Таун, откъдето се бяха свързали с трите берлински отделения, разположени около Цюрих. Никой не беше засякъл неприятели. Завърши разговора и погледна Травис. Осветяваше ги единствено екранът на електронния й бележник, който все още бе в ръката на Травис, и смътното сияние на малките лампички, примигващи като животински очи в джунглата кабели около тях. Токът на Театерщрасе 7 бе спрял за по-малко от секунда. Непрекъсваемото резервно захранване явно бе от онези рядко срещани неща, които наистина оправдаваха името си.
— Каквото и да стане, ще стане всеки момент — каза Пейдж. Опитваше се да говори спокойно. Не се справяше особено добре.
Навън в прозорците на малцината будни в този час започнаха да се появяват слаби светлинки. Свещи или фенерчета.
— Нали знаеш, не е нужно да оставаш тук — каза Пейдж. — Направи, каквото те помолихме. Ако искаш да се махнеш, можеш да си вървиш.
Травис я изгледа за момент, после отново се обърна към града.
— Зная. — Но не понечи да последва съвета й.
Стори му се, че с периферното си зрение я вижда да се усмихва. Пейдж се опря на перваза до него.
— Когато наистина стане безнадеждно, можем да направим едно нещо, за което Пилгрим най-вероятно не се е досетил. А и дори Шепот да го предупреди малко преди това, няма да има как да ни попречи.
Тонът и безжизненият й поглед казаха на Травис какво има предвид.
— Можем да взривим бомбата — каза той.
— Да. Можем да взривим бомбата.
— Не мисля, че местните ще го приемат добре.
— Ще го преживеят. За около една хилядна от секундата. Може да се окаже и разсъдлив ход за света като цяло.
— Ако дългосрочните планове на Пилгрим са достатъчно лоши.
Тя се изсмя, но смехът й прозвуча кухо, като от празен ковчег.
— Сигурна съм, че са достатъчно лоши.