Травис задържа погледа й за момент, след което отново се загледа в мрака. Поредната линейка се движеше мълчаливо в мъглата покрай отсрещния бряг.
— Ако се стигне дотам, наистина ли ще се решите да взривите атомната бомба горе?
Пейдж дълго не отговори, но когато го направи, в тона й нямаше и капка колебание.
— Да.
— В такъв случай, имам една идея — каза Травис.
25.
— Кажи я — каза Пейдж.
— Първо трябва да науча нещо. — Травис погледна към плетеницата кабели зад тях. — Тангента е проучила всичко достъпно от това оборудване до последния милиметър, нали?
— Всяка връзка, всеки процесор, всеки прекъсвач. Всичко.
— Има ли жици, които не са включени?
Тя не го разбра.
— Иначе казано, на някой от етажите случайно да има някое ъгълче, което да изглежда така, сякаш е недовършено? Висящи свободно жици, разхвърляни платки, инструменти на пода? Нещо подобно?
Пейдж поклати глава.
Травис се замисли за момент.
— През две хиляди и пета е бил на три часа от активирането на това място, когато Тангента се е появила.
Тя кимна.
— На три часа от активирането, защото му е трябвало толкова време, за да довърши работата си, нали?
— Да, предположението винаги е било такова.
— Недовършената работа не е в тази плетеница, която можем да видим, петте стоманени кутии вече са сложени на мястото си, значи би трябвало да е приключил с тях. Така че остава деветият етаж, зад затворената врата. Три часа недовършена работа, там горе.
Тя кимаше. Травис прие, че Тангента отдавна се е сетила за това.
— Къде беше Шепот, когато превзехте сградата?
— На седмия етаж, в екраниран контейнер.
Травис се замисли и се опита да възстанови наум случилото се. Да види всичко от гледната точка на Пилгрим в деня, в който са го принудили да се махне оттук. Този мисловен процес — да проследиш нечии ходове, да влезеш в главата на другия — бе познат, все едно да си сложиш бейзболна ръкавица, която не си използвал почти две десетилетия. Точно в това го биваше навремето, въпреки мотивацията му.
— Добре, сега е седемнайсети май две хиляди и пета — каза той. — На Пилгрим му трябват три часа да завърши оръжието си. Работи върху него. Знае, че Тангента е наблизо, защото през последните седмици сте се добрали до някои от хората му. Явно няма представа, че сте се задействали в буквалния смисъл, тъй като в такъв случай щеше да се махне още по-рано. Което означава, че в момента не е използвал Шепот, в противен случай е щял да бъде предупреден от него. И е доста вероятно наистина да не го е използвал. В края на краищата, изграждал е това място в течение на десет години и е бил толкова близко до завършването му, че сигурно е знаел всичко, което е оставало да се направи.
— Добре — каза Пейдж.
— И тъй, той е на деветия етаж и работи. Шепот е на сигурно място в контейнера си на седмия етаж. Какво прави Пилгрим, след като го предупреждават, че след две минути Тангента ще нахълта тук?
— Явно затваря вратата на девети етаж, слага датчиците и бяга.
— Значи си губи времето да направи това, но не спира само за няколко секунди на седмия етаж, за да прибере Шепот? Онова, което е по-важно за него от собствените му сетива?
— Да, знаем, че това не пасва — съгласи се Пейдж. — Именно затова не смятаме, че се е намирал на деветия етаж, когато са вдигнали тревога. Мислим, че е бил на първия по една или друга причина. Кухнята е там, единствената работеща тоалетна също.
— Това е още по-трудно за вярване — каза Травис.
За първи път от началото на разговора Пейдж изглеждаше несигурна. Зачака го да продължи.