Снайперистите продължаваха да стрелят на единична и да подбират мишените си. Най-близките нападатели падаха първи. По купчината в края на моста отляво се изкачи светлина и се втурна с невъзможна скорост към сградата. Човешко същество нямаше начин да се движи така…
От петия етаж, точно под Травис, проехтя изстрел и бързо движещата се светлина се запремята по паважа. Чу се писък, придружен от тракането на велосипедна верига.
Купчините трупове растяха, но петнайсетметровата буферна зона около сградата нямаше да издържи дълго, ако не започнеше автоматична стрелба.
Травис чу някой да вика от болка в тъмното. Мъжът с колелото. Все още беше жив. Не, не мъж — гласът бе на младеж, може би съвсем скоро навършил двайсет. Виковете му бяха изпълнени с такова страдание, че стомахът на Травис се преобърна. Очите на Пейдж бяха все така насълзени и проблясваха на лунната светлина и трасиращите куршуми. Държеше се, колкото да продължава да диша спокойно. Виковете на умиращия преминаха в писъци. Казваше нещо на немски. Една-единствена дума, повтаряна отново и отново. „Bitte! Bitte!“ Тонът показваше повече от ясно за какво моли. Пейдж бръкна в джоба на жилетката си, извади очила за нощно виждане и си ги сложи. Наведе се през прозореца, насочи карабината и се прицели. Стреля само веднъж и писъците престанаха.
Снайперистите един по един превключваха на автоматична стрелба и не след дълго тя премина в такъв рев, че Травис не можеше да си събере мислите. Въздействието върху приближаващата тълпа бе по-драматично, отколкото си беше представял. Предните линии падаха като снопове под сърпа на жътвар. Пейдж махна очилата, смазана от подробностите, които бе видяла през тях, и най-накрая изгуби контрол. Обърна се към Травис, прегърна го и се притисна ожесточено в него. Той също я прегърна и въпреки волята му очите му се насълзиха. Надяваше се да настъпи момент, когато Арън Пилгрим ще кацне на мерника му.
28.
След малко Пейдж се отдръпна от него, избърса очи и отново погледна навън, сякаш бе длъжна да го направи. Сякаш това бе наказанието й.
— Може би ако имахме сълзотворен газ… — каза тя. — Лютиви димки. Или нещо подобно…
Травис гледаше хаотичното движение на светлините долу. Тълпата се стичаше към едно място, спираше, потичаше някъде другаде, за да бъде покосена отново. И отново.
— Не мисля, че би помогнало.
— Има единици, които биха помогнали — каза Пейдж. — Ако бях достатъчно умна и се бях сетила, че може да се стигне до нещо подобно, щях да ги взема. Има едно нещо, същото като Арес, само че зелено. Въздейства на паметта. Наричаме го Заличител. Всеки в обхвата му моментално губи спомените си за последните три дни. Засегнатият остава с впечатлението, че е правил нещо преди три дни и изведнъж се е озовал в настоящия момент. Пълно объркване, без начин да го заобиколиш. По-късно въздействието отшумява. Това е идеално средство за разпръскване на тълпи. Можехме да го инсталираме долу при главния вход и може би… не зная…
Самообвиняваше се. Мъчеше се да поеме отговорност за неща, които не бяха станали по нейна вина. Това бе белег на добър водач. Но в момента не помагаше на никого. Най-малко на самата нея.
Травис постави ръка на рамото й и я накара да се извърне от прозореца.
— Да се върнем горе и да видим с какво си имаме работа.
Тя кимна, овладя се и изтри очи за последен път. Травис се обърна и тръгна през тунела към стълбите.
На площадката погледна надолу. Милър и неколцина други работеха с Дубльор. В тъмнината, разкъсвана единствено от проблясването от дулата, Травис видя съвсем малко от начина му на действие. Бяха струпали накуп стотина пълнители и Милър държеше Дубльор така, че конусът жълта светлина от единия му край напълно да обхваща купчината. Ултравиолетовата светлина от другата страна почти не се виждаше. Забелязваше се само там, където докосваше пода или парапета на стълбите и караше прашинките да светят в бяло.
На всеки няколко секунди в ултравиолетовата светлина се появяваше идеален дубликат на купчината пълнители. На прекъсващата светлина от стрелбата процесът трудно можеше да се наблюдава, но Травис не мислеше, че ще му изглежда като нещо нормално и на добро осветление. Всеки път, когато се появяваше нова купчина пълнители, операторите около Милър ги награбваха и изчезваха или в тунелите до нея, или надолу към другите етажи.