Травис тръгна към деветия етаж, Пейдж вървеше след него. Излязоха от плетеницата жици и се озоваха на най-горната площадка. Минаха покрай атомната бомба и влязоха.
Помещението бе ярко осветено, както го бяха оставили. Сиянието от Арес бе толкова силно, че бе станало почти бяло. Преди малко не бяха имали време да огледат помещението по-подробно. Сега можеха да го направят.
В центъра на огромната стая имаше кабели и жици, които излизаха от дупка в пода и се преплитаха в нещо като гнездо. Цялата светлина идваше от вдлъбнатината в центъра му. Травис не можеше да види източника, докато не приближи на три метра от него. Вдигна ръка, за да предпази очите си от ослепителното сияние.
В гнездото имаше два предмета. Единият бе Арес. Другият представляваше лъскав черен куб със страна около трийсет сантиметра. Страните му бяха гладки, без никакви жици по тях — жиците сигурно бяха от долната страна. Тъкмо този куб беше активният елемент на усилвателя. Свързваше се с Арес с лъч сребриста светлина, подобна на въже, направено от плазма.
Около цялото гнездо имаше подложки, свързани с платки и дебели кабели. Травис не се съмняваше, че тези датчици са съвсем истински. Имаше чувството, че дори по-тежка стъпка по пода може да ги задейства.
Стрелбата долу не прекъсваше нито за миг. Травис виждаше, че трясъкът й разяжда Пейдж като киселина. Тя присви очи и сякаш се застави насила да остане в това помещение, където поне можеше да свърши нещо. Огледа се и каза:
— Добре, къде тогава е оръжието, за което ни казаха хората на Пилгрим? Какво е щял да активира, ако не го бяхме спрели три часа преди това? — Кимна към Арес. — Не е това проклето нещо. Какво би му донесло то? А кутиите долу са само част от тази система, така че забравяме и за тях. Трябва да има нещо друго. Защо му е трябвало да превръща цялата сграда в отбранителна система, която не отбранява нищо освен самата себе си? Безсмислено е. Като в онези тъпи надписи по вратите, на които пише „Внимавайте да не си ударите главата в този надпис“.
Явно този майтап бе излязъл на мода и бе забравен, докато Травис беше лежал в затвора.
Той също огледа помещението, като не пропускаше нито една подробност. Тук-там от дупки в стените висяха жици или се подаваха от специални канали на нивото на пода. Сред тях лежаха или висяха зелени платки, чиито лампички мигаха ожесточено, както правеха, откакто се бе включил усилвателят. Но иначе помещението бе почти празно. Гол под. Голи стени. Контакти, в които не бе включено нищо.
— Всички кабели са за усилвателя — каза Травис. — Тук и в останалата част на сградата. И това му е отнело по-голямата част от десетте години, нали така? Всичките детайли, които е трябвало да се изпипат.
Пейдж кимна и зачака останалото.
— Това е най-безсмисленото от всичко — продължи Травис. — Защо да посвещава цялото това време единствено на защитната система и защо да изгражда първо нея? Ако това място има някаква друга цел, някаква основна цел, изглежда, той я е завършил години по-рано.
Пейдж мълчеше. Тя също не виждаше никакъв смисъл.
Отвън се чу приближаващ двигател, но ревът му бе прекъснат от експлозия. Колите от А41 започваха да пристигат.
Очите на Травис се спряха върху нещо на шест метра зад Пейдж. Плетеница кабели покрай стената. Зад нея имаше нещо. Беше направил само няколко крачки натам, когато видя какво е. Още един от странните надписи, издраскан направо върху пода. Стигна до него, огледа жиците, за да се увери, че няма датчици, и ги избута настрани.
— Какво пише? — попита Пейдж.
— Имена — отвърна Травис. — Списък от имена.
Общо тридесет и седем. Хора от различна националност. Някои приличаха на японски, други бяха руски, немски, испански, френски. Не бяха известни — Травис поне никога не бе срещал нито едно от тях. Прочете някои на Пейдж, но и на нея не й говореха нищо.
Тя извади телефона си и набра Бордър Таун. Пусна спикърфона, за да може Травис да съобщи имената направо. Мъжът от другата страна се представи като Крауфорд и когато Травис започна да чете, някой започна да трака на клавиатура. Когато прочете последното име, техниците от другата страна вече разполагаха с информация за първите десет.