Всички се оказаха изключително богати. Всички имали политически връзки в една или друга степен. Всички се самоубили от 1995 г. насам.
Докато в Бордър Таун продължаваха да обработват списъка, Травис погледна Пейдж.
— Тези хора са представлявали заплаха за плана Пилгрим. Разберем ли защо, ще разполагаме с реална информация, с която да работим.
Изведнъж на другия край на линията настъпи суматоха. Някой каза нещо на другите, чуха се изненадани възгласи.
— Какво става? — попита Пейдж.
— Последното име в списъка — каза Крауфорд. — Елис Кук. Самоубил се с изстрел в главата. Преди два дни, на Големия Кайман.
Пейдж погледна Травис. „Два дни?“ — оформиха устните й.
— Нещо е сбъркано. — Мисълта дойде на Травис, докато я изричаше. — Пилгрим изобщо не е възнамерявал да задейства каквото и да било на това място преди четири години, когато сте си помислили, че сте го спрели. Какъвто и да е замисълът му, той ще бъде осъществен тази нощ. Винаги е бил планиран за тази нощ.
Преди Пейдж да успее да каже нещо, Крауфорд се намеси отново.
— Предпоследният в списъка. Рудолф Хаген. Хвърлил се от балкона на хотелската си стая, от двайсет и осмия етаж. Преди три месеца. Бил сам в стаята, вратата била заключена, нямало следи от влизане с взлом.
Пейдж не сваляше очи от Травис и клатеше глава. Или не успяваше да следи логиката му, или не искаше да го прави.
— Няма оръжие — каза Травис. — Пилгрим просто е искал Тангента да си мисли, че е имало. Искал е да се появите на това място преди четири години. Искал е да си върнете Шепот.
— Но за какво му е да иска да му отнемаме Шепот?
— Защото той му е казал да го направи — отвърна Травис.
Идеята разсече въздуха като бръснач. Дори тракането на клавиатурата от другата страна спря: всички около спикърфона също се заслушаха.
— Какво!? — попита Пейдж.
— Той го е овладял, нали? — каза Травис. — Научил е как да го кара да му казва всичко, което иска да знае.
— Така сочат данните — отвърна Пейдж.
— И е поискал план. Начин да елиминира Тангента, да се върне в Бордър Таун, нещо такова. Каквато и да е целта му, тя е била трудна. На ръба на невъзможното. Вие отдавна сте се сетили за всички очевидни начини да се предприеме удар срещу вас и сте взели необходимите мерки. Така че каквото и да е измислил Шепот, нормално е планът му съвсем да не е от очевидните. Подобно на шахматен ход на суперкомпютър, който не могат да разберат дори най-добрите гросмайстори.
Погледът й се промени. Започваше да приема идеята, почти несъзнателно.
— Дори не мога да предположа какъв е въпросният план — продължи Травис. — Но той трябва да съществува. Това трябва да е част от него. Той ви е позволил да го прогоните от това място през две и пета. Оставил ви е да вземете Шепот, защото е знаел, че ще си го върне. Знаел е, че Големият адронен ускорител в Япония ще заработи след четири години. Знаел е, че ще намерите стария му бележник и ще рискувате да отнесете Шепот там, за да проверите теорията му. Всъщност човешко същество почти може да се досети за тези неща. Така че за Шепот това е било детска игра. Истинският въпрос е какво друго се е досетил? Възможно ли е Шепот да е предвидил, че след като отново се озове при Пилгрим, Тангента ще прати екип тук, за да се опита да удържи това място?
Пейдж обмисли думите му и кимна.
— Добре. Какво следва в такъв случай? Възможно ли е да приеме, че ще направите някой отчаян ход? Ти самата каза, че сте мислели за задействането на атомната бомба, ако се стигне дотам. Как смятахте да го направите?
Знаеше какво ще му отговори.
— Щях да направя точно това, което направихме — каза Пейдж. — Да отворя вратата на тази стая.
— Пак ход, който Шепот би трябвало да очаква. Така че засега нещата вървят по план.
— В какъв смисъл?
— В смисъл, че Арън Пилгрим е искал тази нощ тук да има екип на Тангента. Искал е да отворят вратата, да активират Арес и да се стигне дотам да отбиват атаката на цял град.
— Защо?
Травис се замисли, но не му оставаше друго освен да поклати глава.
— Не зная. Каквато и да е целта му, засега всички парчета си застават точно по местата, както го желае. Намираме се право в капана му.