— Парашутисти? — попита Пейдж.
— Най-вероятно. Падат със скорост около триста и двайсет километра в час, което съответства на скоростта, която развиват хората при падане. Радарът не вижда самолет, така че или са скочили от много голяма височина като тази на U2, или от стелт, ако това е възможно.
Очите на Пейдж се присвиха едва забележимо. Пилгрим разполагаше с Шепот — разбира се, че беше възможно.
— Формацията им се развали веднага след като ги засякохме и радарът ги изгуби, но с инфрачервените камери на зенитните оръдия можем да ги прихванем, когато се спуснат достатъчно ниско. С ваше разрешение, сър, можем да ги унищожим до един.
— Направете го — каза Крауфорд.
Басовото бръмчене продължаваше да се чува като фон.
Разтревожена от случващото се, Пейдж стана, все още държеше дрехите си на топка.
— Някой включвал ли е усилвателя? — попита тя. — Наблизо да се провежда някакъв експеримент или нещо подобно?
— Нищо — отвърна Крауфорд. — Просто се включи. Все едно е бил на таймер.
Внезапно хрумване накара Травис да се надигне и да стъпи на пода. Пейдж се обърна и го погледна въпросително.
— Крауфорд, обажда се Травис Чейс — каза той. — Какви единици се държат в най-близките до усилвателя хранилища?
Последва кратка пауза, докато Крауфорд осъзнаваше факта, че Травис говори по телефона на Пейдж в четири сутринта. Накрая отговори:
— В момента не разполагам с конкретната информация. Момент.
Чуха го как говори с някой от дежурните.
Но Травис вече знаеше отговора. Стана от леглото и отиде до бюрото на Пейдж за молив и нещо за писане. Пейдж го последва, като пусна дрехите си на пода.
— Какво има?
Преди да успее да й отговори, жената от отбраната отново се включи:
— Вече ги виждам на инфрачервените камери. Едва-едва. Превключвам зенитните оръдия на ръчно прицелване.
— Трябва да напишем бележка до себе си — каза Травис. — За да знаем какво се е случило.
Отвори едно чекмедже, намери тъп молив, грабна някаква разпечатка и я обърна, за да пише на гърба й.
— Какво искаш да кажеш? — не разбра Пейдж.
— Получих списъка — обади се Крауфорд по телефона. — В най-близкото до усилвателя хранилище се намира единица нула четири три шест, Заличител.
Точно както предполагаше Травис. Предметът, за който Пейдж му беше разказала в Цюрих. Бил същият като Арес, но действал по различен начин. Изтривал спомените ти за последните три дни и те оставял с впечатлението, че с едно мигване на окото си пропуснал цялото това време.
Челюстта на Пейдж бавно увисна. Разбираше. А не й се искаше.
— Щом Шепот може да предскаже числата от лотарията, значи може да предвиди къде ще се озове и усилвателят — каза Травис.
— Господи! — промълви Пейдж.
Той насочи вниманието си към хартията и онова, което трябваше да запише. В същия момент Крауфорд изкрещя и Травис разбра, че вече е късно. Миг по-късно спалнята на Пейдж потъна в ярка зелена светлина. Същото ставаше и във всяко друго помещение в Бордър Таун, Травис бе сигурен в това. Инстинктивно прегърна Пейдж, сякаш можеше да я защити от сиянието. Светлината сякаш минаваше направо през телата им…
35.
Травис беше лежал буден в палатката си и бе слушал как вълците вият някъде покрай хребета. Беше чел, че глутниците променят силата на воя си, за да объркат плячката (както и другите вълци) относно разстоянието си до тях. Явно действаше и при хора. Струваше му се, че са на не повече…
Изведнъж откри, че е затворил очи. Някаква силна светлина, подобна на мълния, но със зелен оттенък, проблесна толкова ярко, че успя да я види през клепачите си. Изчезна почти веднага, макар че той почти не го забеляза — вече бе осъзнал, че някой се е вкопчил в него и в същото време се бори…
Отвори очи и видя, че се намира в стая, която не бе виждал никога. Борещата се фигура се откопчи от него.
Беше прекрасна — и съвсем гола — млада жена.
Стискаше силно дясната си ръка под рамото, лицето й едва сега се отпускаше, сякаш е било изкривено от ужасна болка. Травис бе сигурен, че не е хващал ръката й и че дори не я е удрял, без да иска. Имаше само миг да помисли за всичко това, след което тя му крещеше и го гледаше толкова объркано и смутено, колкото сигурно изглеждаше и самият той.