— Кой си ти? Какво става, мамка му? Къде е баща ми?
Травис инстинктивно отстъпи назад и отговори, че не знае. После повтори думите си. Това бе единственият отговор, който имаше на въпросите й — както и на своите собствени.
Тя сякаш веднага позна стаята, макар че това само я обърка още повече. После погледът й се спря върху раницата и опряната на стената карабина и преди Травис да осъзнае опасността, жената се хвърли към оръжието, грабна го и се прицели в лицето му.
— Какво сте направили, мамка ви?!
Нямаше какво да й отговори. Поклати глава, без да откъсва очи от нейните. Разпери ръце, за да покаже, че не я застрашава.
Тя вкара патрон в цевта и направи крачка напред и той отстъпи до стената. В същото време погледът й се насочи надолу; Травис го проследи и установи, че също е гол. Отново се спогледаха и той видя как очите й се присвиват, докато отново оглеждаше стаята, после себе си (забеляза, че също е без дрехи), като се мъчеше да проумее положението. Агресията й като че ли потрепна. Което не важеше за карабината.
От някакъв говорител наблизо се чуваха развълнувани гласове; изведнъж млъкнаха и някой, явно по-възрастен мъж, каза:
— Пейдж ли чух?
Жената — явно се казваше Пейдж — се обърна към звука. Травис едва сега забеляза телефона до леглото.
— Крауфорд?
— Пейдж, къде си?
Тя се поколеба, сякаш бе твърде смутена да каже на глас онова, което знаеше.
— Аз… в стаята си. А ти къде си?
Отговорът на мъжа бе също толкова колеблив.
— Май бях в конферентната зала, но… сега съм долу в специалния склад…
Прекъсна го мек компютърен глас, който повтаряше: „Приближаващи… Приближаващи…“
Пейдж свали карабината. Непрекъснато повтаряната дума привлече цялото й внимание. Обърна се, пристъпи към телефона и попита:
— Кой е дежурен в залата на отбраната?
Отговори жена, и тя объркана като всички.
— Карън… Карън Лоу. Сигурна съм, че не трябва да съм на смяна точно сега, бях в стаята си…
— Забрави за това — прекъсна я Пейдж. — Какво приближава?
— Нищо. Радарът е чист във всички честоти. Камерите на оръжията са активирани, но не зная защо, на тях няма нищо…
Чуха се и други гласове, след което Карън каза:
— Добре, да. Какви са?
Пейдж се наведе, прочете светещия дисплей на будилника и прошепна:
— Три дни…
— Виждам най-малко десет — каза Карън на някой до себе си.
— Карън, какво виждаш? — попита Пейдж.
— Не знаем. Не са летателни апарати. Датчиците показват, че са с телесна температура. Вероятно са парашутисти, но… дали са неприятели, или…
— Унищожете ги — заповяда Пейдж. По погледа й Травис разбра, че поне временно се е отърсила от объркването. — Всички да застанат по местата си и да открият огън, веднага. И някой да вдигне тревога на всички задържащи нива. Заключете всичко и разбийте контролните панели.
Дори хората от другата страна да бяха объркани, решителният й тон си свърши работата. Травис чу воя на сирени, след което някой явно започна да изпълнява заповедта й да трошат разни работи. Чу как се отварят компютърни кутии и крехките им компоненти се разбиват с тъпи тежки удари. Може би със столове.
— Стреляте ли вече? — попита Пейдж.
— Прицелваме се — отвърна Карън. — Готови след пет, четири, три…
Изведнъж подът подскочи, след което всичко се разтресе от басовия тътен на експлозия някъде високо горе.
36.
Спикърфонът млъкна. Пейдж впери поглед в него за по-малко от секунда, после грабна някакви джинси от пода, метна ги на Травис и почна да събира дрехите си.
— Изглежда си повече в час от мен — каза той. — Нещо против да споделиш?
— Имам предположение — отвърна тя. — С празнини.
— Пак е нещо. — Травис обу джинсите.
Пейдж закопча своите, после навлече ризата си и отново грабна карабината.
— Думите Тангента и Пролом да ти говорят нещо?
— Не.
— Значи не бих могла да ти обясня дори да имахме цял час… — От най-близкия отдушник достигна трясък на автоматична стрелба. — А не разполагаме с цял час.
Отвори чекмеджето на нощното шкафче и извади пистолет с два резервни пълнителя.
— Знаеш ли да стреляш?
Травис кимна. Тя направи крачка към него, после спря и го изгледа още веднъж. През отдушника се чуха още изстрели, последвани от слаба експлозия. Пейдж му подаде пистолета и пълнителите и тръгна към вратата, като по пътя грабна раницата и я метна на рамо.