42.
Спускането с костюма се оказа сложна работа. Трудно му беше да хваща скоби с ръце, които не виждаше. Наложи му се да се спусне само два етажа надолу. Там натисна копчето за ръчно отваряне на вратите и излезе в коридора на ниво В2. Беше попитал Кийн къде се намират контролните зали на отбраната и сигурността, както и главната лаборатория. Местата, където бе най-вероятно да открие Пилгрим и повечето му хора. Центърът на отбраната беше на В4. Травис излезе на стълбището и тръгна надолу.
През прозореца на вратата видя четирима мъже, всички под трийсетте, да следят редица монитори с висока разделителна способност. Правеха го с интереса, с който човек би гледал футболен мач, макар че екраните показваха голата пустиня около съоръжението. В помещението не се виждаха коридори, водещи другаде. Нито места, където би могла да дебне засада. Имаше тоалетна, но вратата й беше отворена и Травис виждаше, че е празна. В помещението нямаше никой друг, ако не се брояха простреляните в главата трупове на първоначалните й обитатели — петима мъже и жената, която Травис бе чул по спикърфона.
Вътрешната стена срещу мониторите беше разбита от експлозия, дори носещите стоманени колони бяха огънати и обгорени. Между две от тях към скъсаните проводници имаше допълнително закачена паяжина от тънки жици и различни компютърни кабели. Това бе резултатът от половин час работа, благодарение на която защитата на Бордър Таун отново работеше.
Травис беше метнал карабината на рамото си. Тя бе единственото видимо нещо по него. Можеше да влезе и да застреля четиримата за секунди, дори без костюма — никой от тях нямаше оръжие подръка. Но най-вероятно повечето хора на Пилгрим се намираха точно под това помещение, в контролната зала на сигурността. Стрелбата щеше да се чуе там, така че трябваше да ги очисти безшумно. Всъщност абсолютно безшумно.
Свали карабината и я подпря на стената до вратата. Без да престава да следи мъжете през стъклото, завъртя бавно дръжката и отвори вратата. Секунда по-късно я затвори, този път от вътрешната страна. Главите им продължаваха да са обърнати към мониторите.
Как да го направи? Имаше няколко възможности. На пода под поправените жици имаше различни инструменти, някои с остри ръбове, макар да не бяха много големи. Имаше отвертки, които ставаха прилични оръжия за намушкване. Един от инструментите обаче идеално подхождаше на липсата на финес на Травис. Шейсетсантиметрова щанга. Травис я вдигна с две ръце, за да не издрънчи по пода и да го издаде. Обърна се към четиримата, които бяха с гръб към него, и сграбчи оръжието си като бейзболна бухалка. Погледна екзекутираните на пода — отворените им очи все още показваха паниката, в която бяха умрели.
Изобщо не се чувстваше зле от това, което смяташе да направи.
Четиримата седяха наредени един до друг. Чудесна редица мишени. Травис реши да започне от десния край и да продължи до левия, като има достатъчно място за замах.
Първият удар прозвуча като чупене на суров клон. Травис улучи мъжа точно над ухото и черепът му хлътна най-малко два и половина сантиметра. Тялото полетя настрани към втория, който обърна глава точно навреме, за да получи удар право в челото. Очите му се затвориха и той също падна от стола си. Третият имаше близо секунда да реагира. Нямаше представа какво се случва, но ръцете му сами полетяха да закрият лицето, докато надаваше писък. Безполезна стратегия. Травис пристъпи към него и стовари щангата върху темето му, сякаш цепеше дърво. Резултатът бе горе-долу същият.
Единствено четвъртият схвана какво става. Скочи от стола, падна по задник и се плъзна назад, докато не се свря в ъгъла и не вдигна ръце, за да се защити. Гледаше как щангата приближава към него.