Лари Нивън
Променливата луна
Гледах по телевизията последните новини и изведнъж с крайчеца на окото си видях нещо странно. Веднага се извърнах към балконската врата, но там нямаше нищо. В тази нощ луната бе необикновено ярка. Като отбелязах това, се усмихнах и отново обърнах вниманието си към телевизора, където предаваха вече коментара на Джини Карсън.
Започна рекламата и аз станах да си сваря кафе. До полунощ даваха три-четири клипа, така че времето ми бе достатъчно. Луната отново прикова вниманието ми. Стори ми се, че е още по-светла. Просто ме хипнотизираше. Отворих стъклената подвижно врата и излязох на балкона.
Малката площадка стигаше едва за двама (предполага се, че че са мъж и жена) и за грил. Изгледът беше прекрасен, особено по време на залез.
Компанията за строителство на електроцентрали точно срещу моя дом-офис строеше съвременен небостъргач от стъкло и метал. Засега бе издигнат само стоманения скелет и тъмната му грамада рязко се различаваше на червеникавото вечерно небе при залез слънце. Великолепният му сюрреалистичен вид адски впечатляваше.
Вечерта бе така странна…
Никога преди не съм виждал такава ясна и ярка луна, дори в пустинята.
При такава светлина можеше спокойно да се чете, помислих си аз и отново се призовах към ред. Възможно е това, да е само игра на въображението ми.
И изобщо луната е голяма колкото малка паничка на растояние три метра (бях чел някъде за това). Затова светлината й е недостатъчна да се чете.
Освен това бе само три четвърти. Но въпреки това луната, която сияеше над Сан Диего затъмняваше дори редицата огънчета на препускащите по магистралата коли. Присвих очи и я загледах, като си помислих за хората, които са я посещавали, ходили са по нея и са оставили следите си. Във връзка с това, че веднъж бях написал статия за тези събития, ми бе предоставена възможността да подържа в ръка сух като кост лунен камък…
Забелязах, че шоуто, което гледах преди новините, отново започна, се върнах в стаята. През рамото си още веднъж погледнах назад и забелязах, че луната свети по-ярко, сякаш бе излязла от купчина облаци. Светлината й ми бъркаше мислите, замъгляваше…
Тя вдигна слушалката едва след петия сигнал.
— Ало, чуй, какво ще ти каже машината — обадих се аз.
— Ало-о — отвърна тя със заспал глас.
Да я вземат дяволите, тя също гледа телевизия.
— Не ми се сърди, имам си причина да те събудя. Ти спиш ли или?… Стани и — а можеш ли да станеш?
— Колко е всъщност часа?
— Скоро ще удари дванадесет.
— Господи!
— Излез на балкона и се огледай.
— Добре де.
Чух да слага слушалката на масичката и зачаках. Балконът на Лесли, както и моят, гледаше на северозапад, но беше на десет етажа по-високо. Следователно изгледът ще бъде още по-красив. Луната светеше в прозореца ми като насочен прожектор.
— Стен, тук ли си?
— Да. Какво мислиш за това?
— Просто е фантастично. Никога досега не съм виждала нещо подобно. Защо луната свети така?
— Не зная, но е великолепно!
— Но ти си живял по-дълго от мен тук и…
Лесли бе дошла в Сан Диего преди около година.
— Но и аз не съм виждал такава ярка луна. Но има една легенда — отвърнах аз. — На всеки сто години завесата на смога над града се разтваря. И само в една единствена нощ въздухът става чист като междузвездното пространство. Боговете искат да видят, че Лос Анжелис още стои на мястото си. А когато се убедят в това, отново надяват на града купола от облаци, и той повече не се вижда.
— Тези дрънканици и преди съм ги чувала. Слушай, много мило от твоя страна, че ме събуди, но утре рано трябва да съм на работа.
— Бедното мое съкровище!
— Такъв е животът. лека нощ!
— Лека нощ.
После дълго стоях в тъмнината и мислех на кого да се обадя. Ако позвъниш на момиче посред нощ и й кажеш да погледне луната, то тя ще те сметне за романтик или луд. Но никога няма да предположи, че преди нея си разбудил още шест.
Минаха ми през ума няколко имена, но тези момичета престанаха да ми обръщат внимание, щом започнах да излизам с Лесли. И трябва ли да им се обиждма? Джон беше в Тексас. Хилда готвеше свадбата си. А ако позвъня на Луиза, то Харди ще бъде до телефона. Англичанката? Забравих й името. И фамилията.
Всички хора, които познавах, спазваха строг режим.
Аз също сам си изкарвах прехраната, но като свободен писател, сам определях работното си време. Ако позвъня на някой от познатите ми, сигурно ще разваля първия му сън. Достатъчно…
Програмата на Джони Карсън малко се измени. Когато се върнах в стаята на екрана валеше сняг. Раздаваше се тиха музика и съпровождащите я шумове. Изключих телевизора и отново излязох на балкона. Луната затъмняваше веригите прожектори по Фриуей и разливаше ярка светлина над вилите на Уестууд, които се намираха вдясно от мен. Планината Санта Моника проблясваше странно с някакъв метален блясък. Звездите не се виждаха, луната ги поглъщаше.