Просто тези хора изобщо не са направили грешка. Те са направили избор... и така и не са разбрали разликата между двете.
– Кажи ми каква е разликата – помоли Хенри.
– Добре, ще ти кажа. Помисли така. Ако си се загубил и се скиташ сам в гората в пълен мрак, нищо не виждаш и не знаеш, че наблизо има висока скала, то просто ще паднеш от нея и ще си счупиш врата. Тогава си допуснал грешка. – Джоунс подкрепи думите си с кимване. –
Но я си представи, че е слънчев ден. Ти обикаляш из една гора, в която изрично са ти казали, че не трябва да влизаш. Навсякъде край себе си виждаш знаци "Не преминавай!", но си мислиш, че все пак можеш да ги пренебрегнеш и да ти се размине. Ако в този случай се спънеш, паднеш от скалата и си счупиш врата, е... това, приятелю мой, вече не е грешка. Това е съзнателен избор.
– Казваш, че всъщност много пъти през живота си аз не съм допускал грешки, а съм правил различен неправилен избор? – попита Хенри мрачно. Прозвуча по-скоро като твърдение, а не като въпрос.
Джоунс кимна.
– Да, в повечето случаи смятам, че е ставало точно така. Но всеки случай е индивидуален и трябва да се оценява като такъв. Не си бил у дома за рождения ден на съпругата си? Това е съзнателен избор. Орязал си заплатите на работниците? Това също е твой избор. Положил си напоителните тръби твърде плитко в земята и след един месец вятърът напълно ги е разкрил.
Може би си бързал твърде много да свършиш работата както трябва? Не. Това не е грешка. Това си е твой съзнателен избор и инвеститорът, за когото работиш, няма да погледне на случая като на някакъв малшанс. Нито дори като на некомпетентност от твоя страна. За него ти просто ще си един мошеник. Разбираш ли разликата?
– За съжаление разбирам много добре – отвърна Хенри. Лицето му бе мъртвешки бледо.
– Добре – отвърна Джоунс и плесна с ръце. – Сега трябва да научиш как да се справиш с всяка от двете описани ситуации. Когато допуснеш грешка, обикновено извинението – едно просто "съжалявам" – е напълно достатъчно. Когато обаче си постъпил по определен начин вследствие на съзнателен избор, единственият начин да възстановиш връзката си с човека, когото си огорчил, е да покажеш искрено разкаяние и да помолиш за прошка. В определени случаи става дума дори за пари или отнета собственост и тогава, ако си виновен, трябва да предложиш и някакво обезщетение. Тогава обаче отново трябва да покажеш истинско разкаяние и просто да попиташ: "Ще ми простиш ли?" Това е единственият начин да продължиш връзките от професионалния и личния си живот.
– Трябва и подчинените си да помоля за прошка, нали? – попита Хенри. Сам вече се бе досетил за отговора, но още се бореше да преглътне тежкия урок, който току-що бе научил – урок, чиято сила можеше да преобърне живота му... Ако сам позволеше това да се случи.
– Задължително – потвърди Джоунс. – Много мениджъри и началници погрешно мислят, че ако си признаят грешките и помолят подчинените си за прошка – дори и в случаите, когато са направили погрешен съзнателен избор – това ще ги лиши завинаги от авторитета им на ръководители, ще ги направи да изглеждат слаби в очите на другите. Вярно е тъкмо обратното. Всъщност най-големият страх на всеки началник – загубата на авторитета му на ръководител – често се реализира тъкмо защото ръководителят отказва да демонстрира искрено разкаяние и да помоли за прошка. Така всъщност в очите на подчинените проблемът остава неуреден и хората са неудовлетворени. Докато сме на тази тема – продължи Джоунс, – когато молиш за прошка, никога не трябва да употребяваш изрази от рода на "Ако съм те обидил..." или "Ако съм сгрешил...". Човек, който се кае искрено, отлично знае, че е сгрешил. А хората, които са в позиция да дадат прошка, усещат неискреността от километри. По-добре да не кажеш нищо, отколкото да увеличаваш вината си, като лъжеш за това как всъщност се чувстваш.
– Знаеш ли – каза Хенри, – струва ми се, че ще ми е по-лесно да поискам прошка от работниците, отколкото от съпругата си.
Джоунс сви рамене.
– Съпругата ти е много по-важна за теб. С нея процесът на промяна на отношението ще бъде много по-дълъг. Колкото по-отдавна познаваш някого, колкото по-дълга е съвместната ви история, толкова по-дълго време ще ти трябва да го убедиш, че наистина си се променил.
Запомни, прошката е нещо качествено различно от доверието или уважението. Прошката е свързана с миналото. Доверието и уважението – с бъдещето. Прошката е винаги в ръцете на другите и те са в правото си да ти я дадат или да я откажат, но създаването на уважение и доверие към теб самия лежи в собствените ти ръце... и ти трябва да ги постигнеш. Можеш да сториш това, синко, като докажеш на съпругата си, че отново можеш да бъдеш онзи мъж, в който тя някога се е влюбила.