– Какво? – попита Джейсън с такъв нахален тон, че аз се ядосах почти колкото него.
Джоунс също го забеляза.
– Всъщност – каза старецът с укорителна усмивка, – "Моля, господине?" е много поподходящ отговор в случая от "Какво?", но за това по-късно. Засега позволи ми да се спра върху следното. Ти казваш, че животът ти върви от зле към по-зле. Макар аз лично да мисля, че ти в случая просто приказваш каквото ти дойде, искам да знаеш и добре да проумееш, че за съжаление думите ти са чиста истина.
– Кое е истина? – попита младежът.
– Ами това, че животът ти действително върви от зле на по-зле. И то доста бързо. Във физически, емоционален и финансов план животът ти върви от зле на по-зле.
– Не ти вярвам – изсумтя Джейсън.
– Не ми вярваш ли? – подигра го Джоунс. – Значи, когато ти твърдиш, че животът ти върви от зле на по-зле, това е истина, а когато аз го твърдя, вече не е истина, така ли?
Джейсън не знаеше какво да отговори, затова замълча. Трябваше да призная, че Джоунс проявяваше към това момче много повече търпение, отколкото бих имал аз на негово място.
Обаче отлично знаех накъде бие старецът с цялата история под мотото "от зле към по-зле".
Джоунс пое дълбоко дъх.
– Младежо – обърна се той към Джейсън, – съгласен ли си, че възможностите и подкрепата в живота на всеки човек идват от другите хора?
Джейсън не отговори веднага, но най-после каза:
– Не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид. Старецът отново попита:
– Съгласен ли си, че всеки дължи напредъка и финансовите си успехи на хората около него? Съгласен ли си, че човек получава цялата подкрепа в живота си от другите? Да, има отделни хора, които попадат в живота ни с определена мисия, но ние черпим възможности и подкрепа не само от тях, а и от всички останали. Прав ли съм?
– Май да...
– Без "май" – твърдо го прекъсна Джоунс. – Съгласен ли си, че възможностите и подкрепата в живота на всеки човек идват от другите хора?
– Да.
– Отлично – отвърна Джоунс. – Сега искам да помислиш така. Ако е вярно, че животът ти върви от зле към по-зле, може ли причина за това да е фактът, че получаваш по-малко възможности и подкрепа, отколкото са ти необходими?
– Да. Мисля, че... Искам да кажа, да, може и това да е причината.
– Тогава, след като отлично знаеш, че възможностите и подкрепата идват от другите хора, защо не отидеш да си вземеш полагащия ти се дял възможности и подкрепа?
Джейсън го погледа мълчаливо и попита:
– Ти ми кажи.
– Добре – отвърна старецът. – Ще ти кажа. Ти не получаваш възможности и подкрепа от другите хора поради една много проста причина и тя е, че никой не се радва на присъствието ти.
При тези думи аз се приготвих да застана пред Джоунс и да го защитя от юмруците на младежа, защото бях сигурен, че той ще се нахвърли върху стареца. Вместо това Джейсън стисна устни и наведе за миг очи. После вдигна отново глава и погледна Джоунс в очите.
– Добре. Това е истината – съгласи се той. Следващите му думи обаче ме втрещиха: –
Как мога да променя това?
– Преди да ти обясня как можеш да го промениш – отвърна Джоунс, – трябва да разбереш, че и обратният вариант е възможен. Има хора, чийто живот става все по-добър и подобър. Познаваш ли някой такъв?
Джейсън слушаше напрегнато. Аз също.
– Познаваш ли някого – продължаваше Джоунс, – на когото му върви във всичко?
Възможностите се сипят край него една след друга и той никога не се обезкуражава? Е, съществуват такива хора. Ако е вярно, че възможностите и подкрепата идват от другите хора, то защо ли този късметлия получава повече, отколкото му се полага?
Без да чака отговор, Джоунс веднага сам предложи обяснението:
– Ще ти кажа защо. Защото всички се радват на присъствието на този човек, който в твоите очи превръща в злато всичко, до което се докосне. Той е забавен, щастлив и изпълнен с ентусиазъм. Той е направо "магнит за хора" и затова, когато околните разполагат с възможности и подкрепа, които искат да дадат на някого, този забавен и щастлив човек получава от тях повече, отколкото получаваш например ти.
Отново се приготвих за физическо нападение от страна на Джейсън, но той за втори път ме изненада.
– Разбирам – каза той. – Но какво мога да сторя аз по въпроса?
– Много е просто – отговори Джоунс. – Младежо, ти просто трябва да се превърнеш в човек, на чието присъствие всички се радват! Това е най-великата тайна на успеха в човешкото съществуване. Човек, който я е разгадал, държи света в ръцете си. Може да се срещне с всеки изпълнителен директор. Защо ли? Защото се е харесал на асистента на изпълнителния директор.