– Леле, какво футболистче има тук! Няма начин да не е момче с тия ритници. Елате, деца, да пипнете!
Ерика нямаше сили да протестира и веднага бе атакувана от два чифта изплескани със сладолед ръце, които силно натискаха бялата ѝ роба на бъдеща майка.
За неин късмет Лиса и Виктор бяха на шест и осем години, та бързо загубиха интерес.
– Е, а какво ще каже гордият баща? Брои ли дните?
Кони не дочака отговор и Ерика си спомни, че диалозите не бяха силната му страна.
– А бе и аз помня как дойдоха на бял свят тия дяволчета. Много хубаво преживяване. Ама ти му кажи да не гледа много-много вътре. Може да загуби желание за дълго време.
Той се захили и сръга Брита с лакът. Тя му отвърна с кисел поглед. Ерика разбра, че денят ще е дълъг. Дано само Патрик да си дойде навреме.
Патрик леко почука на вратата на Мартин. Малко му завиждаше за царящия вътре ред. Бюрото бе толкова чисто, че можеше да се използва за операционна маса.
– Как върви? Откри ли нещо?
Нещастният вид на Мартин му подсказа отговора. Мамка му. Най-важното за следствието сега бе да се идентифицира жената. Някъде имаше хора, които се тревожеха за нея. Все някому трябва да липсва!
– А ти?
Мартин кимна към папката в ръката на Патрик.
– Намери ли онова, което търсеше?
– Май да.
Патрик придърпа един стол и седна до Мартин.
– Виж тук. В края на седемдесетте две жени са изчезнали от Фелбака. Не разбирам защо веднага не си спомних за това, по онова време доста се шумя по този случай. Тук е целият следствен материал.
Папката бе много прашна и Патрик видя, че Мартин го сърбят ръцете да я избърше. Предупредителен поглед го накара да се въздържи. Патрик отвори папката и показа сложените най-отгоре снимки.
– Това е Сив Лантин, изчезнала е в деня на Мидсомар през 1979-а. Деветнайсетгодишна.
Патрик издърпа другата фотография.
– Това е Муна Тернблад, изчезнала две седмици по-рано, на осемнайсет години. Никоя от тях не е била намерена, въпреки положените огромни усилия, драги, претърсване на горите и всичко, което можеш да си представиш. Велосипедът на Сив бил намерен в една канавка, но само толкова. А от Муна не открили друга следа, освен една маратонка.
– Сега, като казваш, и аз се сещам. Имало е заподозрян, нали?
Патрик разлисти пожълтелите документи на следствието и посочи с показалец написано на пишеща машина име.
Йоханес Хулт. Неговият брат, Габриел Хулт, се обадил в полицията и съобщил, че го е видял със Сив Лантин по пътя за имението му в Бреке през нощта, в която изчезнала.
– Доколко сериозно са възприели тази следа? Искам да кажа, трябва доста неща да са се случили, за да те накарат да натопиш брат си!
– Враждата в рода Хулт е продължавала много години и всички са го знаели. Така че сведенията, струва ми се, са били приети с известен скептицизъм, но все пак е трябвало да се провери и Йоханес е бил викан един-два пъти на разпит. Но понеже не се намерили никакви доказателства, освен показанията на брата, било дума срещу дума и Йоханес бил освободен.
– Днес къде е?
– Не съм сигурен, но ми се струва, че Йоханес Хулт се самоуби доста скоро след това. Дявол го взел, сега трябваше Аника да е тук, тя можеше да събере сума ти материал за нула време. Това, което е в папката, е, меко казано, оскъдно.
– Звучиш така, сякаш си сигурен, че скелетите, които намерихме, са на тези две жени.
– Е, чак пък сигурен. Просто предполагам. Имаме две жени, изчезнали в края на седемдесетте, и сега се появяват два скелета на доста почтена възраст. Дали е просто съвпадение? Не съм сигурен и няма да бъда, докато не се произнесе съдебният лекар. Но смятам да се погрижа да получи тези данни колкото се може по-скоро.
Патрик хвърли поглед на часовника.
– По дяволите, по-добре да тръгвам. Обещах днес рано да се прибера. На гости е братовчедът на Ерика и трябва да взема малко скариди и нещо друго за вечеря. Можеш ли да се погрижиш патологът да получи тези сведения? И се обади, когато си дойде Ернст, в случай че е открил нещо ценно.
Щом излезе от полицейското управление, жегата го удари като с парен чук и Патрик пое с бързи крачки към колата, за да се озове по-скоро в място с климатик. Ако тази жега убиваше него, можеше само да си представи какво правеше с Ерика, бедното сладурче.
За лош късмет, точно сега да им дойдат гости, но той разбираше, че ѝ е било трудно да откаже. Все пак, тъй като семейство Флуд щеше да си тръгне на другия ден, щяха да пропилеят само една вечер. Пусна климатика на макс и потегли с колата към Фелбака.