– Махни ме оттук, скъпи. Трябва да съм сторила ужасен грях в предишен живот, за да ме застигне това. Децата са малки дяволи в човешки образ, а Кони си е Кони. Жена му не е издала и звук и изглежда толкова кисела, че млякото се пресече. Помощ, искам да си тръгват.
Той утешително я потупа по гърба и усети, че блузата ѝ е прогизнала от пот.
– Иди сега и вземи един душ, аз ще се погрижа малко за гостите. Цялата си в пот.
– Благодаря, ти си ангел. Има още една кана кафе. Пият трета чаша, но Кони започна да прави намеци, че иска нещо по-силно, така че виж какво можем да предложим в тази насока.
– Ще се оправя, върви сега, мила, преди да съм размислил.
Тя го дари с благодарствена целувка и се заклатушка с усилие по стълбата към душа.
– Искам сладолед.
Виктор се бе промъкнал зад Патрик и сега стоеше с насочен срещу него пистолет.
– За съжаление у дома нямаме сладолед.
– Тогава ще отидеш и ще купиш.
Дръзкият вид на хлапето накара Патрик да кипне, но той се опита да изглежда любезен и каза колкото можа по-меко:
– Не, няма да го направя. На масата отвън има сладки, вземете си от тях.
– Искам сладолееееед!
Хлапето крещеше и подскачаше. Сега лицето му бе станало тъмночервено.
– Казах, нямаме сладолед!
Търпението на Патрик започна да се изчерпва.
– СЛАДОЛЕД, СЛАДОЛЕД, СЛАДОЛЕД!
Виктор не се предаваше лесно. Но, изглежда, по очите на Патрик разбра, че е преминал границата, защото млъкна и бавно се изниза заднешком от кухнята. После изтича разплакан при родителите си, които седяха навън на верандата, без да обръщат внимание на шумотевицата в кухнята.
– ТАТКООО, чичото е лош! Искам СЛАДОЛЕЕЕЕД!
С каната кафе в ръка Патрик се опита да не чува и излезе да поздрави гостите си. Кони се изправи и протегна ръка, после и Патрик като Ерика усети студената като скумрия длан, здрависвайки се с Брита.
– Виктор е в период, когато изпробва границите на собствената си воля. Не искаме да пречим на личното му развитие, така че го оставяме сам да разбере къде е разделителната линия между неговите желания и тези на обкръжението му.
Брита нежно погледна сина си. Ерика му бе казвала, че тази жена е психолог. Ако това беше нейната представа за отглеждането на деца, то, като пораснеше, Виктор със сигурност щеше да влезе в тесен контакт с някой неин колега. Кони дори не изглеждаше да е забелязал случилото се и накара сина си да замълчи, като чисто и просто пъхна голям къс сладкиш в устата му. Ако се съдеше по реакцията на детето, това явно бе обичаен метод. И Патрик бе принуден да признае, че дава резултат, колкото и да беше прост.
Когато Ерика слезе долу прясно изкъпана и със значително по-бодро изражение, Патрик вече бе сервирал скариди с прибори на масата. Бе успял да даде на децата и по едно парче пица, след като осъзна, че това е единственият начин да се избегне пълната катастрофа точно на вечеря.
Седнаха и Ерика тъкмо се канеше да отвори уста и да каже "добър апетит", когато Кони бръкна с две ръце в купата със скариди. Една, две, три големи шепи със скариди се приземиха в чинията му и в купата остана едва половината от първоначалното количество.
– Мм, вкусно. Вижте сега как се яде това.
Кони гордо се потупа по корема и заора в планината си от скариди.
Патрик, сервирал наведнъж двете адски скъпи кила морски дарове, само въздъхна и гребна шепичка, която зае нищожно място в чинията му. Ерика мълчаливо направи същото и после подаде купата на Брита, която с кисело изражение си сипа останалото.
След злополучната вечеря постлаха леглата в стаята за гости и се оттеглиха в спалнята си рано с мъглявото обяснение, че Ерика трябва да си почива, като преди това Патрик показа на Кони къде стои уискито.
Когато най-сетне си легнаха, Патрик разказа какво се бе случило през деня. Отдавна се бе отказал да държи в тайна полицейските си работи, а и знаеше, че Ерика не разпространява казаното от него. Когато стигна до епизода с двете изчезнали жени, видя, че тя наостри уши.
– Помня, че съм чела за това. Значи мислите, че това са двете, които сте намерили?
– Не съм съвсем сигурен. Но иначе би било твърде голямо съвпадение. Щом получим доклада на съдебния лекар, ще започнем сериозно разследване, засега държим колкото се може повече възможности отворени.
– Нямаш ли нужда от малко помощ?
Тя живо се обърна към него и той долови пламъчето в очите ѝ.
– Не, не. Успокой се. Не забравяй, че си в болнични.
– Да, но на последния преглед кръвните проби бяха добри. А и ще полудея, ако стоя тук и само обикалям къщата. Дори не мога да започна нова книга.