Книгата за Александра Вийкнер и трагичната ѝ смърт имаше голям успех на пазара и в резултат Ерика получи договор за още една книга по действителен случай на убийство. Това ѝ отне страшно много сили и като труд, и като емоции, и след като я предаде в издателството през май, така и не можа да започне нищо ново. Твърде високото кръвно налягане и необходимостта да вземе болнични наклониха везните и тя неохотно отложи работата си по нова книга до след появяването на бебето. От друга страна, никак не ѝ беше приятно да си седи вкъщи и да върти палци.
– Аника е във ваканция, на нея не можеш да разчиташ. Освен това проучвателната работа не е никак лесна. Трябва да знаеш къде да търсиш, а аз знам. Само трябва да понадникна...
– Не, и дума да не става. Надявам се Кони и дивашката му свита да си заминат утре рано сутринта, после ще си починеш и... чакай сега! Замълчи малко да си поговоря с бебето. Ще трябва да започнем да планираме футболната му кариера...
– Или футболната ѝ кариера.
– Да. Макар че може и да е голф. Засега в дамския футбол няма пари.
Ерика само въздъхна, но послушно легна по гръб, за да улесни комуникацията.
– Не забелязват ли, като се измъкваш?
Юхан лежеше на едната си страна до Линда и гъделичкаше лицето ѝ със сламка.
– Не, представи си, Якоб ми "има доверие".
Тя сбърчи чело и изимитира сериозната интонация на брат си.
– Все нещо е закачил от курсовете по работа с младежите, които посещаваше. – Раздразнена, тя отмахна сламката, с която я гъделичкаше Юхан. – Недей де!
– Какво бе, не може ли малко да се позакачам?
Тя видя, че го е обидила, наведе се и го целуна. Днес не ѝ беше ден. Мензисът ѝ дойде сутринта, така че нямаше да може да прави секс с Юхан цяла седмица, а и нервите ѝ се опъваха от съжителството с брата отличник и неговата също така примерна съпруга.
– О, ако можеше по-бързо да мине тази година, че да се махна от тази гадна дупка!
Бяха принудени да шепнат, за да не забележат скривалището им в сеновала, но тя удари с ръка по дъските, за да подсили думите си.
– Искаш да се махнеш и от мен, нали?
Обиденото изражение на Юхан я накара да си прехапе езика. Излезеше ли веднъж на широкия свят, нямаше и да погледне момче като него. Докато все още си беше у дома, той ставаше за развлечение, но за нищо повече. Все пак нямаше нужда да го разбира. Сви се като ласкаво котенце и се сгуши в него. Той не откликна, затова тя взе ръката му и я положи върху тялото си. Пръстите му веднага зашариха по нея и тя вътрешно се усмихна. Колко лесно се манипулират мъжете.
– Можеш да дойдеш с мен.
Каза го, убедена, че той никога няма да се откъсне от Фелбака и преди всичко от брат си. Понякога се питаше дали ходи и до тоалетната с разрешението на Роберт.
Той избягна отговора. Вместо това каза:
– А ти говори ли вече с баща си? Какво мисли той за това, че искаш да заминеш?
– Какво да мисли? Още една година може да се разпорежда с мен, но щом навърша осемнайсет, повече няма да има думата. И това го влудява. Понякога ми се струва, че иска да ни напъха в проклетите си счетоводни книги. Якоб – дебит, Линда – кредит.
– Какъв дебит?
Линда се засмя на въпроса му.
– Икономически термини, не обръщай внимание.
– Питам се какво би станало, ако аз...
Насочи невиждащ поглед някъде зад нея и задъвка сламка.
– Ако какво?
– Ако татко не се беше разорил. Тогава може би ние щяхме да живеем в имението, а ти да седиш в хижата с чичо Габриел и леля Лайне.
– Да бе, ама че го измисли. Мама в хижата. Бедна като църковна мишка.
Линда отметна глава назад и от сърце се разсмя. Наложи се Юхан да я сгълчи, за да не я чуят в къщата на Якоб и Марита, която беше на хвърлей камък от сеновала.
– Тогава може би татко щеше да е жив. И мама нямаше да седи по цели дни с тъпите си албуми.
– Но нали той не заради парите...
– Ти откъде знаеш? Никой не знае защо го направи, по дяволите!
Гласът му подрезгавя.
– Ами то всички знаят.
Линда не харесваше развитието на разговора и не смееше да погледне Юхан в очите. По някакво негласно споразумение фамилната вражда и всичко, свързано с нея, бе тема, която избягваха.
– Всички мислят, че знаят, но никой не знае нищо! А и брат ти, дето живее в нашето стопанство, това вече е прекалено!
– Якоб не е виновен за станалото. – Стори ѝ се странно да защитава тъкмо брат си, когото не спираше да ругае, но кръвта вода не става. – Стопанството му е от дядо, който впрочем най-много защитаваше Йоханес.
Юхан знаеше, че тя има право, и гневът бързо го напусна. Просто понякога страшно го болеше, когато Линда говореше за семейството си, напомняйки му за онова, което сам бе загубил. Не смееше да ѝ го каже, но често си мислеше, че е доста неблагодарна. Тя и семейството ѝ имаха всичко, той и неговото семейство – нищо. Е, къде беше правдата тогава?