Провери с ръка върху какво лежи и напълни шепата си с песъчлива земя, която изтече между пръстите ѝ. Миришеше силно на пръст, сладникава, задушаваща миризма. Изпита усещането, че лежи под земята. Обхвана я клаустрофобия и я връхлетя паника. Не знаеше колко голямо е пространството около нея и си представяше стени, които бавно се приближават и я обгръщат. Подраска по гърлото си, имаше чувството, че въздухът ѝ свършва, но после си наложи няколко спокойни и дълбоки вдишвания, за да потуши паниката.
Беше студено и веднага разбра, че е почти гола, само по долни гащи. Тялото я болеше на няколко места. Потръпна, обви се с ръце и сви колене под брадичката си. Първоначалната паника отстъпи място на страх, толкова силен, че сякаш проникваше в костите ѝ. Как бе попаднала тук? И защо? Кой я бе съблякъл?
Единственото, което успя да ѝ даде мозъкът ѝ, бе, че просто не иска да знае отговорите на тези въпроси. Нещо лошо се бе случило с нея, а тя не знаеше какво, и това многократно усили нападналия я страх.
На ръката ѝ се появи лъч светлина и тя автоматично вдигна поглед към източника. Видя малък процеп, през който проникваше светлина, скочи на крака и закрещя за помощ. Никаква реакция. Вдигна се на пръсти и опита да достигне източника на светлина, но не успя дори да го доближи. Вместо това усети, че нещо капе върху вдигнатото ѝ нагоре лице. Водните капки се превърнаха в ручейче и в този миг осъзна колко е жадна. Без да мисли, реагира инстинктивно и отвори уста да засмуче влагата на големи глътки. Отначало повечето изтичаше отвън, но след малко се нагоди и жадно заопипива. После сякаш над всичко се спусна мъгла, стаята се завъртя и настъпи мрак.
Линда като никога се събуди рано, но все пак опита да заспи отново. Вечерта, или по-скоро през нощта, окъсняха и от липсата на сън двамата с Юхан усещаха нещо като махмурлук. За първи път от месеци чу дъжд да тропа по покрива. Стаята, която Якоб и Марита бяха подредили за нея, беше точно отдолу и звукът от дъжда върху ламарините бе толкова силен, че сякаш ехтеше между слепоочията ѝ.
А всъщност това бе първата сутрин от много отдавна, когато се събуждаше в прохладна спалня. Жегата се задържа почти два месеца и постави рекорд, беше най-горещото лято от сто години насам. Отначало приветства напичащото слънце, но удоволствието от топлината му изчезна още преди няколко седмици, когато започна всяка сутрин да се събужда в просмукани от пот чаршафи. Затова свежият, хладен въздух, който сега проникваше през гредите на покрива, ѝ доставяше истинска наслада. Линда отметна тънката завивка и остави тялото си да усети приятната температура. Съвсем нетипично за нея, реши да стане, преди някой друг да я изгони от леглото. Може пък да се окажеше приятно да закуси рано, за разнообразие. От кухнята вече се дочуваше тракането на приборите на сервираната закуска. Линда нахлузи късо кимоно и пъхна крака в чифт пантофи.
В кухнята ранното ѝ появяване бе посрещнато от изненадани физиономии. Беше се събрало цялото семейство, Якоб, Марита, Уилям и Петра, и приглушеният им разговор рязко прекъсна, когато тя се отпусна на един от свободните столове и започна да си прави сандвич.
– Хубаво е, че като никога си решила да ни правиш компания, но бих оценил, ако си бе облякла нещо повече. Помисли за децата.
Якоб бе толкова лицемерен, че чак ѝ прилоша. За да го раздразни, остави тънкото кимоно да се плъзне малко по рамото ѝ, така че едната ѝ гърда леко да се вижда през отвора. Той побеля от яд, но по някаква причина не пое ръкавицата, а се сдържа. Уилям и Петра я гледаха очаровани и тя взе да им прави муцунки, които ги накараха да се закикотят. Децата всъщност бяха много сладки, тя признаваше това, но Якоб и Марита скоро щяха да ги развалят. Щом завършеха религиозното си възпитание, нямаше да им остане повече никаква жизнерадост.
– Я се успокойте. Стойте прилично на масата, докато се храните. Свали си крака от стола, Петра, дръж се като голямо момиче. А ти си затваряй устата, когато дъвчеш, Уилям.
Смехът изчезна от детските лица и те бързо застанаха вдървено като оловни войничета с празни, втренчени погледи. Линда вътрешно въздъхна. Понякога просто не разбираше как може с Якоб да са роднини. Нямаше други брат и сестра, които да са толкова различни, колкото тя и Якоб, в това беше напълно убедена. Най-несправедливото бе, че той беше фаворитът на родителите им, които непрекъснато го хвалеха, докато на нея само ѝ придиряха. Какво да направи, като се е появила, когато вече не са имали намерение да гледат малки деца? Знаеше, че болестта, поразила Якоб много години преди тя да се роди, е станала причина повече да не желаят деца. Знаеше и колко сериозно е било, за малко не умрял, но трябва ли да бъде наказвана за това? Да не би тя да го бе разболяла?