Выбрать главу

Подскочи, когато телефонът иззвъня. С усилие се надигна от дивана, надявайки се този, който звъни, да има достатъчно търпение и да не затвори, докато стигне.

– Да, ало? Здрасти, Кони... Благодаря, добре съм, само дето е горещо за дебелана като мен... да дойдете? Ама, разбира се, добре сте дошли... С преспиване? Ами...

Ерика вътрешно въздъхна.

– Но разбира се. Кога идвате? Довечера? ... Не, не, разбира се, няма проблем. Ще постеля в гостната.

Уморено остави слушалката. Голям недостатък бе да живееш във Фелбака през лятото. Внезапно изникваха всякакви роднини и познати, които никога не се обаждаха през десетте студени месеца на годината. През ноември не се интересуваха от тях, но през юли съзираха възможност да поживеят на аванта в къща с изглед към морето. Ерика се надяваше, че това лято ще бъдат пощадени, половината юли се бе изнизал, без някой да се обади. Но сега ѝ звънна братовчед ѝ Кони, вече на път за Фелбака от Тролхетан със жена си и двете им деца. Ставаше дума само за една нощ, така че все щеше да издържи. По принцип не беше много очарована и от двамата, но нямаше как да им откаже подслон, макар че всъщност ги смяташе за натрапници и трябваше да направи точно това.

Пак добре, че с Патрик имаха цяла къща във Фелбака, в която можеха да приемат гости, канени или не. След внезапната кончина на родителите ѝ, зет ѝ се опита да я продаде. Но на сестра ѝ Ана накрая ѝ писна от физическия и психическия тормоз, на който я подлагаше. Разведе се с Лукас и сега притежаваше къщата заедно с Ерика. И тъй като Ана остана да живее в Стокхолм с двете си деца, Патрик и Ерика се преместиха в къщата във Фелбака, поемайки всички разходи.

Ерика се огледа и си каза, че трябва да се задейства и да подготви къщата за пристигащите гости. Запита се какво би казал Патрик за навлеците, но после врътна глава и реши, че щом може да я оставя тук сама и да ходи на работа през отпуската си, значи и тя може да приема гости, когато си поиска.

*

Ернст и Мартин се върнаха в управлението и Патрик реши да ги въведе в случая. Извика ги в кабинета си и всеки седна на своя стол пред бюрото. Невъзможно бе да не забележи как лицето на Ернст силно се е зачервило от яд заради това, че Патрик ще води следствието, но предпочете да не му обръща внимание. В най-лошия случай, ако Ернст откаже да сътрудничи, ще се оправи и без негова помощ.

– Предполагам, че вече сте чули какво се е случило.

– Да, чухме по полицейската радиостанция.

За разлика от Ернст младият и ентусиазиран Мартин седеше на стола си изправен като глътнал бастун с бележник на коленете и приготвена писалка.

– Значи, една жена е намерена убита в Кралската клисура във Фелбака. Гола, изглежда някъде между двайсет и трийсетгодишна. Под нея са открити два човешки скелета с неизвестен произход и на неизвестна възраст. Получих неофициално становище от Карлстрьом от техническия отдел, че не са съвсем пресни. Явно е, че има доста неща да се свършат освен пиянските скандали и случаите на каране в пияно състояние, с които сме затрупани до гуша. Аника и Йоста са в отпуск, така че засега ние ще запретнем ръкави. И аз тази седмица съм в отпуск, но се съгласих да участвам и да работя, както и по нареждане на Мелберг да ръководя следствието. Някакви въпроси?

Въпросът бе отправен предимно към Ернст.

– От мен какво ще искаш? – Мартин нетърпеливо кръжеше с писалката си над бележника.

– Искам да провериш какви заявления са постъпили за изчезнали жени, да кажем, през последните два месеца. По-добре да се ограничим с този период, докато не чуем нещо повече от Съдебната медицина. Макар да си мисля, че смъртният случай е по-скорошен, може би само отпреди няколко дни.

– Не си ли чул? – попита Мартин.

– Какво?

– База данни е вън от строя. Ще трябва да го направим по стария начин.

– Мамка му. Ама че съвпадение. Да, добре, значи започни да звъниш на всички близки райони. Върти се в кръг, като започнеш от центъра и после го разширяваш.

– Добре, докъде да се простирам?

– Дотолкова далеч, доколкото е необходимо. Продължавай, докато не намериш нещо, което да съвпада. Обади се в Удевала веднага след срещата, за да получиш предварително описание на жертвата.