Никол погледна Джъдсън.
— Разправят, че ти си новото й гадже. Най-добре да внимаваш. Хората около нея имат навика да умират.
— По-спокойно — тихо я предупреди Джъдсън.
— Тя уби мъжа, когото обичах, преди две години, както и други хора. Обзалагам се, че е умъртвила и Евалин Болинджър. — Никол повиши глас: — Ако се задържиш достатъчно дълго край нея, ти ще бъдеш следващата й жертва. И внимавай какво ядеш. Тя използва отрова, така че после винаги изглежда като сърдечен удар или нещастен случай.
— Достатъчно. — Този път гласът на Джъдсън прозвуча рязко.
Пръстенът му заблестя леко и Гуен усети смущаващото, дълбоко зловещо излъчване.
Никол млъкна и отстъпи назад, стресната. Обърна се бързо и огледа паркинга с притеснено изражение, сякаш търсеше нещо, което я дебне в гръб. Когато не забеляза заплаха, избухна в сълзи и отново се обърна към Гуен.
— Как смееш да се върнеш тук, сякаш нищо не се е случило? — изрече тя между риданията си. — Как смееш, кучко такава!
Никол замахна злобно да удари плесник през лицето на Гуен, но Джъдсън мигновено пристъпи напред, така че да попречи на удара й. Пое го с рамото си. Плашещата горещина в атмосферата се засили още повече.
Никол се обърна и побягна към пикапа. Седна зад волана, затръшна вратата и потегли с пълна газ. Автомобилът рязко напусна паркинга и се понесе по улицата.
Смущаващата енергия се разнесе.
Гуен се взираше в габаритите на пикапа, докато не изчезнаха в нощта. Накрая си позволи предпазливо да си поеме дъх. Джъдсън стисна ръката й над лакътя и я издърпа от скривалището между двете коли.
— Какво беше това? — попита той. Звучеше съвсем невъзмутим, сякаш нищо необикновено не се беше случило току-що.
— Никол Хъдсън. Собственичката на цветарския магазин.
— Видях надписа на пикапа. Била е любовница на Тейлър ли?
— Да. Вини мен за смъртта му. Така и не повярва, че той се самоуби. Мисли, че аз съм го ликвидирала.
— И аз останах с такова впечатление — кимна Джъдсън. — Ти явно имаш страхотна репутация в този град.
— Не можеш и да си я представиш дори.
10.
Когато двамата влязоха във фоайето, Райли Дънкан вдигна глава от това, с което се занимаваше на рецепцията, и изгледа Гуен навъсено.
— Получих оплакване от гост на вашия етаж, госпожице Фрейзиър. Дамата от стая 305 твърди, че котката ви я безпокои.
Гуен се намръщи.
— Как може Макс да безпокои някого?
— Тя ми обясни, че той мяука шумно всеки път, когато някой мине по коридора. Отидох да проверя три пъти и се оказа, че е права. Чува се откъм коридора. Дамата от стая 305 твърди, че шумът я побърква. Тя не обича домашни животни. Страхува се, че котаракът ще изскочи от стаята и ще се хвърли отгоре й, когато е в коридора.
— Ще държа Макс настрани от нея — обеща Гуен. — Щом ме види, че съм се върнала, ще спре да мяука. Мисля, че се тревожи да не съм го изоставила и аз. Евалин го отглеждаше от малко котенце и той не разбира, че тя си е отишла завинаги.
— Сигурно не му харесва да е затворен в хотелска стая — отбеляза Райли. — Котките държат на територията си. Не се адаптират лесно към нова обстановка.
— Знам, че е така — кимна Гуен. — Но не можех да го оставя сам в къщата. Там няма кой да го храни. — Тя се поколеба за миг, но попита: — Случайно да искаш да го осиновиш?
— Не си падам по котки. Заведи го в приюта за животни.
Той се обърна отново към екрана на компютъра си.
Гуен и Джъдсън се качиха по стълбите. Мяукането започна, когато стигнаха до третия етаж. То отекваше по коридора. Гуен примигна, извади ключа си и забърза към стаята. Щом отвори вратата, Макс се втурна покрай нея и изскочи навън.
— Макс, не! — извика Гуен. — Върни се!
Джъдсън се наведе и погали котката.
— Не е разумно да бягаш, Макс. Тя ти носи храна. Не че имаш нужда от ядене. Изглеждаш доста дебел. Ходиш ли на фитнес?
— Евалин казваше, че породата му е такава, затова се е ошишкал.
Котаракът размърда уши, но позволи да го внесат обратно в стаята. Джъдсън го постави на пода, а Гуен заключи вратата.
— Какво ще правиш с него? — попита Джъдсън.
— Сигурно ще го отведа в Сиатъл, освен ако не убедя някой местен да го вземе, което е малко вероятно. Макс не е особено любвеобилен и гальовен.