Джъдсън повдигна вежди.
— И не можеш да се справиш със собствените си сънища?
— С тези не. Тъй като умея да навлизам в състояние на осъзнато сънуване, мога да структурирам даден сън до някаква степен. Номерът да се справиш с един лош сън е да намериш изход от него. Но още не съм успяла да открия път за бягство от съня със Зандър Тейлър. Така че той се повтаря и повтаря… Обикновено е най-зле през август.
— Защото тогава са станали убийствата ли?
— Да.
Тя млъкна и зачака присъдата — искаше да разбере дали Джъдсън е повярвал на силно редактираната й версия на събитията. Напомни си, че му беше казала истината. Просто не цялата.
За нейна изненада той протегна топлата си ръка и стисна дланта й.
— Не знам какво да те посъветвам. Не можеш да забравиш как някой е загинал пред очите ти. Няма значение, че негодникът го е заслужавал. Насилствената смърт оставя своя тежък отпечатък върху всеки, имал лошия късмет да се намира в близост. В работата си съм го изпитал на собствения си гръб. След това никога не си същият. Ако събитията отпреди две години не ти причиняваха кошмари, това би означавало, че ти липсва нещо основно в онази част от теб, която те прави добър човек. Само чудовищата могат да убиват, без да плащат тази цена. Затова са чудовища.
Гуен го погледна учудено.
— Не трябваше ли аз да правя анализите и да съветвам?
— Добре де, няма да ти развивам повече теории, защото не знам други. Отсега ще те предупредя, че това, което ти споменах току-що, няма да ти помогне в някоя тежка нощ. Просто трябва да си напомняш, че е важен изходът. Не само си спасила себе си, но и всички бъдещи жертви на Тейлър. Приеми това и продължи напред.
— Имам чувството, че наскоро си изнасял същата лекция и на себе си.
— Да, така е…
— И свърши ли работа?
Той я погледна, ала не каза нищо.
— Ясно. — Гуен отпи от брендито си. — И ти се нуждаеш да приключиш с това.
Джъдсън не реагира на коментара й. После попита:
— И няма съмнение, че откритият във водопада труп е бил на Тейлър?
— Никакво. Разпознахме го с Евалин, Никол също го видя. И трите потвърдихме, че е той.
— Някой дойде ли да прибере тялото, за да го погребе? — попита Джъдсън.
— Не. Никол уреди да бъде кремиран.
— А оръжието?
— Фотоапаратът ли? — Гуен поклати глава. — Не знам какво стана с него. Често си го спомням. Опитвам се да го видя в сънищата си. С Евалин се върнахме в лабораторията на следващия ден, за да го потърсим, но не го открихме. Решихме, че е бил у Зандър, когато е скочил в реката, но не съм напълно сигурна.
— Защо се съмняваш?
— Виждала съм онази сцена отново и отново насън и съм използвала таланта си, за да се вгледам по-добре. Мога да се закълна, че Зандър не държеше нищо в ръцете си, когато изтича навън и се отправи към водопада. Мисля, че е изпуснал фотоапарата някъде в лабораторията. Струва ми се, че го чух как се удря в циментовия под, но може и да греша. Ала както ти обясних, с Евалин претърсихме цялата лаборатория на следващия ден и не го открихме.
— А сега и тя е умряла по начин, който е много подобен на смъртта на двамата, убити с оръжието фотоапарат.
— Да, точно така.
— Ти каза, че сте се върнали чак на следващия ден — продължи Джъдсън. — Това означава, че ако някой е искал да претърси лабораторията, е разполагал с цяла нощ.
— Но от това следва, че и някой друг е знаел за оръжието и какво може да причини то. Също, че е знаел къде да го търси, след като тялото на Зандър беше открито в реката. — Гуен въздъхна замислено. — Следователно някой е бил наясно, че Тейлър убива хора с паранормално оръжие и че е възнамерявал да ликвидира и мен точно в онзи ден.
Пръстенът на Джъдсън блесна от тъмната енергия, но изражението му не се промени.
— Да — съгласи се той. — Говорим за съучастник, който може да е решил да продължи играта.
— Но никой друг от групата не е умрял през изминалите две години. С Евалин следяхме за това.
Джъдсън не отделяше поглед от огъня.
— Ти спомена, че и Мери Хендерсън, и Бен Шуорц са били жертви в играта на Тейлър… И че му допадало да гледа как жертвата му опитва да избяга. Очаквал е и ти да умреш, тичайки в опит да се спасиш.
— Да. Преследването го възбуждаше.