— Все още не мога да повярвам, че за баща ти този геод е толкова важен, че той ще дойде лично, за да го прибере.
— Татко е отделил доста време за проследяване на всеки слух, който би могъл да го отведе до някой от камъните от мината „Феникс“ — каза Джъдсън. — При нормални обстоятелства той би изпратил мен или Сам за геода, но в момента и двамата с брат ми сме заети. Така че той трябва да се справи сам.
— Не се обиждай, но ми се стори, че е обсебен от желание да контролира всичко.
— А, такъв си е — усмихна се Джъдсън. — Мама казва, че тази черта от характера му сме я наследили и ние. Затова и двамата със Сам започнахме собствен бизнес.
— Не бихте могли да работите за баща си, така ли?
— Не. Все пак постигнахме компромис. Със Сам изпълняваме някои поръчки за корпорация „Копърсмит“. Той ръководи изследователската лаборатория в Сиатъл, а аз отговарям за сигурността.
— Ами сестра ви Ема?
— Сестра ми е това, което наричат свободен дух — усмихна се Джъдсън. — Преведено на разбираем език, означава, че не се задържа дълго на никоя работа. Не може да се спре на конкретна професия. Твърди, че трупа опит. Мама казва, че на Ема просто й трябва време, за да открие себе си. А татко смята, че е крайно време тя да реши какво ще прави с живота си.
Излязоха под дъжда. Джъдсън отвори вратата на джипа и Гуен бързо се качи. Видя го как заобиколи колата, повдигнал яката на якето си, за да се предпази от пороя. Мократа му тъмна коса вече беше залепнала.
Той отвори задната врата, остави металната кутия на пода и после се настани зад волана. Внесе със себе си порив от дивата енергия на бурята. Сетивата на Гуен се пробудиха.
Беше й хубаво да бъде заедно с него в интимната тъмнина на купето. Вътре беше не само приятно и удобно, но и вълнуващо, опияняващо. И малко опасно, помисли си тя.
Енергията, която беше пламнала помежду им в онази първа нощ в Сиатъл, ставаше все по-силна и предсказуема с всяка минута, която прекарваха заедно — поне на нея й изглеждаше така. Сякаш вървеше по невидимо горящо въже без предпазна мрежа отдолу.
— Мислиш ли, че има нещо вярно в теорията на баща ти, че неговият конкурент Ханк Барет може да е убил Евалин заради геода? — попита тя.
— Съмнявам се. — Джъдсън запали двигателя и изкара джипа от паркинга. — Татко и Барет са в ожесточена конкуренция от години. Няма съмнение, че в бизнеса Барет е безмилостен, но честно казано, не мисля, че ще убие една безобидна жена, за да се сдобие с някаква скала. Дори и да е толкова ценна като този геод.
— Значи го изключваме от заподозрените, така ли?
— Не мога да го твърдя с абсолютна сигурност, но двамата с татко определено имат много общи черти. Така че съдейки по това, което знам за собствения си баща, мисля, че мога да предвидя и действията на Барет. Той наистина е способен да стигне много далече, когато преследва дадена цел, но в случая би използвал някоя по-фина тактика.
— Например?
— Сигурно би изпратил сина си да открадне геода. А ако Гидиън Барет беше дошъл да го вземе, той щеше да успее. Фактът, че камъкът сега е в онази кутия отзад, ми подсказва, че никой от фамилията им не е замесен в това.
Гуен гледаше как дъждът облива предното стъкло.
— Какво знаеш за Гидиън Барет?
— Не много, освен факта, че и той има някакъв талант. Сам се беше сблъскал с него преди известно време. Единственото, което научил от преживяването, било, че Гидиън познава отлично технологията, използваща кристали с паранормална енергия. Това е паранормалният еквивалент на светодиодите…
— Мили боже, искаш да кажеш, че има още една фирма, освен корпорация „Копърсмит“, която се занимава с паранормални технологии! — потрепери Гуен. — Това е доста плашещо.
— Ето ти нещо още по-плашещо. — Джъдсън стисна волана по-силно. — Има и други хора, които се занимават с проектиране на паранормални оръжия, и част от тях са постигнали успех. Не забравяй, че някой е изработил онзи фотоапарат, с който Зандър Тейлър е убивал жертвите си.
— Прав си, това е ужасно. Досега съм си мислела за фотоапарата като за просто едно налудничаво уникално изобретение, създадено от самия Тейлър в мазето му.
— Надявам се да е така, защото това ще означава, че когато открием убиеца, случаят ще бъде приключен. И няма да има още неясноти. — Джъдсън замълча. — Не обичам да остават неизяснени елементи.
Гуен се замисли за всички духове, които беше виждала в живота си.
— Аз също не обичам. Но трябва да ти кажа, че започвам да се питам всъщност колко паранормални оръжия има изработени? И колко от тях са достъпни?