Макс отново измяука и допря глава в рамото й. Тя инстинктивно се пресегна и го погали.
После погледна Джъдсън. След като беше приглушила сетивата си, вече не го виждаше обвит от ултрасветлина. В дълбоките сенки успя да забележи, че е облечен с тениска и панталона, който беше носил през деня.
— По дяволите! — тихо изруга тя. — Извинявай, трябваше да заключа вратата. Не исках да те плаша.
Джъдсън не пусна ръката й.
— Това беше просто сън.
— Не, не беше обикновен сън. Това беше транс и не е необходимо да се държиш така, сякаш това е нещо нормално. Хората винаги се плашат от начина, по който сънувам. Казвам ти, талантът ми е сериозен проблем за поддържането на една връзка.
— Да, ясно. Мъжете побягват с писъци от леглото ти. Знаеш ли, това звучи интересно…
— Добре де, може и да не побягват паникьосани, но винаги е имало изключително неловки раздели. Особено в миналото, когато още опитвах да се влюбя и се преструвах на нормална.
— Знам как се чувстваш. Казах ти, че моят талант също ми пречи в това отношение.
Тя се смути от усещането за силната му ръка, която стискаше нейната. Очите му още горяха.
Знаеше, че вече не сънува, но атмосферата беше като в сън. Кипяща енергия се изви около нея и пробуди сетивата й. Течна горещина се натрупа в долната част на тялото й.
Ходиш по въже. Без предпазна мрежа — напомни си тя.
— Винаги ли говориш на глас на духовете, когато си в транс? — попита Джъдсън.
Той не звучеше разтревожен. По-скоро беше любопитен.
Отегчен от случващото се, Макс скочи на пода и се отправи към другата стая, вирнал опашка.
— Невинаги — отвърна тя. — Но в този случай пак говорех с Евалин. Съзнателно навлязох в съня, за да видя дали ще разбера какво се опитва да ми каже с тази карта. Трябва да е нещо важно. Иначе нямаше да я скрие в огледалния мотор. И нямаше да ми остави онази бележка на гърба на снимката, за да я намеря.
Джъдсън погледна картата, която беше разгъната в скута й.
— Сънят даде ли ти някакви идеи?
— Нищо конкретно. — Тя замислено прокара пръсти през косата си, докато опитваше да възстанови фактите от виденията си. — В съня си пътувах с кола. Придвижвах се от един от оградените на картата градове до следващия. Духът на Евалин ми каза, че имената, които е написала на картата, и шестте оградени града са важни. Но ми напомни също така, че трябва да се върна в началото.
— Обратно в Уилби ли?
— Там е работата, че не разбрах какво имаше предвид. Навлязох в съня с идеята, че местата, които е отбелязала, са свързани с паранормална активност, за която е открила информация в интернет. И че това са места, които възнамерява да провери за епизодите в „Срещи с отвъдното“. Мислех, че едно от тях може да ми подскаже какво се случва тук, в Уилби. — Тя докосна с пръст Рино. — Стигнах дотук, преди Евалин да се появи и да ме посъветва да се върна в началото.
— В градчето Уилби.
— Предполагам, че е така, в един или друг смисъл. — Гуен отчаяно стисна ръката си в юмрук. — Понякога талантът ми само ме обърква.
— Беше тежък ден — въздъхна Джъдсън. — Трябва да си починеш.
— Сигурно. — Тя се отпусна на възглавниците. — Ти също. Извинявай, че те събудих.
— Не спях, поне не дълбоко.
Тя се усмихна едва доловимо.
— Това не ме изненадва, при този парапсихичен шум, който се вихри в аурата ти.
Той се напрегна.
— Не започвай пак с опитите за терапия. Не съм в настроение.
— Добре де, вече заяви мнението си по въпроса пределно ясно. Но държа да отбележа, че ако някога решиш, че искаш да ти помогна да се наспиш добре, ми кажи. Аз съм единственият парапсихичен съветник в града и случайно съм специализирана в терапия на сънищата. А след като си от фамилията Копърсмит, можеш да си позволиш услугите ми.
— Ще го имам предвид. А за общите ни проблеми с намиране на партньор…
Гуен се смути.
— Какво за тях?
— Склонен съм да обсъдим възможни терапевтични решения на този проблем.
Изведнъж тя сякаш остана без дъх. Пулсът й пак се ускори, но не от прилив на адреналин и тревога, които винаги съпътстваха пресичането на реката на сънищата. Това ново, непознато вълнение беше хубаво. И тук имаше риск, но в момента изобщо не се боеше от евентуалните опасности…
Без предпазна мрежа.
— Сигурен ли си, че не те тревожи фактът, че говоря с духове? — попита тя.