— Не е нещо особено.
— И не ме мислиш за луда?
— Срещал съм какви ли не откачалници и мога да разпозная лудостта. Повярвай ми, ти изобщо не си такава.
— Защо си толкова сигурен?
Джъдсън се усмихна, бавно и предизвикателно.
— Нали имам талант, забрави ли?
— А, да — усмихна се тя. — Почти забравих.
Той я придърпа в прегръдката си, давайки й време да промени решението си, ако поиска. Но тя изобщо не възнамеряваше да го стори.
Когато устните му се притиснаха към нейните, Гуен усети помитаща вълна от сигурност, същата, която изпитваше, щом стигнеше до брега след опасното завръщане от света на сънищата. Това беше нещо стабилно. Нещо истинско.
Поне тази вечер.
Заби пръсти в раменете на Джъдсън, откривайки твърдите му като камък мускули. Кожата му беше топла. Той я прегърна по-силно, а в очите му се четеше необуздано желание на най-първичния език. Той задълбочи целувката.
Свали я леко назад и я покри с тялото си. Бушуващо вълнение подпали сетивата й. Тя обви крак около бедрото му. Платът на панталона му ожули леко кожата й. Когато тя пъхна длан под тениската му, откри, че гърбът му е плувнал в пот.
Знаеше, че е задействал таланта си. Но той не опитваше да фокусира паранормалните си сетива, осъзна тя — просто ги бе отворил напълно, за да се наслади на суровата енергия, която страстта им генерираше. Тя правеше същото.
— Джъдсън… — Гуен се изви под него и прокара пръсти през косата му. — О, мили боже, Джъдсън!
Целуна го диво, а той прие целувката й като предизвикателство и й отвърна също толкова пламенно. Сякаш и двамата чакаха това да се случи от дълго време и сега, когато моментът беше дошъл, бяха решени да се отдадат един на друг до забрава…
Увлечени от чувствената битка, те се претърколиха на леглото. Няколко опияняващи мига тя беше отгоре и се радваше на победата си. В следващия момент той отново я притискаше под себе си, а тя се наслаждаваше на страстното нападение върху тялото й.
Той откъсна устните си от нейните и притисна китките й от двете страни на главата й. Тя дишаше тежко. Гореща тъмна енергия се излъчваше от него като сияние във всички части на спектъра. Пръстенът му блестеше в мрака.
Той съблече халата и нощницата й и обсипа тялото й с целувки. Когато усети устните му по вътрешната страна на бедрото си, тя ахна задавено и заби пръсти в косата му.
Пръстите и езикът му сякаш я разтапяха… Тя долавяше отчаяното му желание. Той се надигна за момент от леглото, свали кобура с пистолета и го остави на нощното шкафче. После смъкна панталона, тениската и слипа си и се върна при нея. Бедрата й обвиха тялото му.
Той я облада. Опияняващият шок от силното, дълбоко проникване беше почти непоносим. Но още докато тя си поемаше дъх, тялото й вече свикваше и се нагаждаше към неговото. Той се движеше бавно, докато тя не се изгуби в чувственото желание и не можеше нито миг повече да остане в сладкото, пронизващо напрежение. Освобождението я заля на вълни. Усещането беше разтърсващо — различно от всичко, което някога бе преживявала. Тя разтвори устни във вик на удивление и почуда. Джъдсън покри устата й със своята, погълна виковете й и сякаш я изстреля към върха.
Гуен можеше да се закълне, че за един безкраен щастлив миг аурите им като че резонираха заедно. Усещането беше едновременно смущаващо и невероятно интимно. Сякаш в този миг гледаха в душите си.
Познавам те, Джъдсън Копърсмит, помисли си тя. Теб съм чакала.
18.
Вятърните камбанки се блъснаха и задрънчаха като звучно предупреждение. Но Луиз Фулър знаеше, че музиката не е достатъчно силна, за да попречи на демона да влезе в къщата й. Той идваше, когато си поиска. Бяха минали месеци от последното му посещение. Всеки път, щом той си тръгнеше, тя се надяваше да не се върне повече. Но ето че отново беше тук. Усещаше присъствието му.
Спря в средата на тъмното мазе и насочи лъча на фенера към горния край на стълбите. Чу, че демонът идва по коридора.
Лампите бяха изгаснали преди няколко минути. Луиз слезе в мазето, за да провери бушоните, но сега вече знаеше, че демонът я беше подмамил да дойде тук. Единственият въпрос беше защо си беше направил труда да я доведе с хитрост тук долу, в мрака?
Демонът я контролираше от години. Тя беше негов роб и двамата го знаеха. Той се присмиваше на нескопосаните й опити да се защити. В крайна сметка тя винаги изпълняваше заповедите му. И тази вечер щеше да го направи.