Защо я беше довел тук, в мазето?
Стъпките в коридора се приближаваха. Камбанките дрънчаха в нарастващо кресчендо. Музиката им беше трескава, отчаяна, зловеща. Безнадеждна.
Демонът се появи на най-горното стъпало, тъмна сянка на фона на слабата светлина от аварийната лампа в коридора.
— Здравей, Луиз — поздрави я той. — Трябва да ти кажа, че тези твои камбанки са станали адски дразнещи. Добре че повече няма да ги правиш.
Демонът вдигна едната си ръка. Луиз усети ужасен студ, сякаш сърцето й замръзваше в гърдите.
Сега разбра защо той я принуди да дойде в мазето. От това място не можеше да избяга, не можеше да се скрие. Беше в капан.
Открай време знаеше, че някой ден демонът ще я убие. Тази вечер щеше да се случи. Част от нея се зарадва на предстоящото освобождение. Поне мъчението щеше да свърши.
Но някакъв странен, непознат гняв изплува от дълбините.
Тя щеше да бъде отмъстена. Другата вещица също беше в града, довела силен човек със себе си. Рано или късно те щяха да започнат да питат какво се е случило с Евалин и останалите.
Луиз знаеше, че щеше да бъде мъртва, когато другата вещица дойде, ала това не беше проблем.
Гуендолин Фрейзиър можеше да говори с духове.
19.
Джъдсън се взираше в сенчестия таван. Беше пъхнал едната си ръка под главата, а с другата беше прегърнал гладкото тяло на Гуен. Тя лежеше сгушена до него, наместила глава на рамото му. Телата им бяха още мокри от горещината и енергията, които се бяха отприщили, докато се любеха. Уханието във въздуха беше първично. Джъдсън се чувстваше невероятно, беше му леко и ведро, сякаш плуваше сред облаците.
— Това беше различно — въздъхна Гуен.
Тя звучеше толкова вглъбено, толкова сериозно, че той неволно се усмихна. Реакцията му изненада и двама им. Гуен се надигна на лакът и го изгледа строго.
— Мислиш си, че това е нещо забавно, така ли? — попита тя.
— Не, никак даже — отвърна той и бързо възвърна сериозното си изражение.
— Напротив, това си мислиш. Виждам го. — Той прокара пръсти през заплетената й коса. Къдриците й сякаш бяха копринени. В тъмната стая очите й на вещица горяха с тлеещ огън. — Е, може би малко — призна той. — Но ми хареса да те чуя как викаш.
— Не съм викала.
Джъдсън се усмихна, наслаждавайки се на спомените.
— Напротив — настоя той. — И ако не бях запушил устата ти, щеше да събудиш цялата странноприемница.
— Някой да ти е намеквал, че си леко арогантен?
— Просто отбелязвам фактите.
— Не очаквах това, което се случи — призна тя и се изчерви. — Бях изненадана, това е всичко.
— Аз пък не. Знаех, че ще си паснем. — Лекото й смущение помрачи настроението му. Той я изгледа недоверчиво. — Каниш се да ми кажеш, че не ти е било хубаво ли? Защото с удоволствие ще опитам отново.
— Не, добре беше.
— Добре? — Джъдсън седна в леглото. — Просто добре?
— По-скоро беше като първи път.
— Какъв първи път? Първи път с друг силен талант ли?
— И това. Но имах предвид, че за първи път преживях оргазъм, без да използвам един малък електроуред.
Облекчение, радост и възторжено чувство за еуфория го завладяха едновременно. Той се засмя и се отпусна на възглавниците. Издърпа я върху гърдите си.
— Накара ме да се разтревожа за момент — призна той. — Радвам се, че съм свършил работа.
— Това прозвуча ужасно. — Гуен го удари леко в рамото.
— Ох! Какво трябваше да кажа?
— Не знам, но определено не това.
Той обгърна лицето й с дланите си.
— Какво ще кажеш за: „Никога не ми е било толкова хубаво и няма да забравя тази нощ до края на живота си“.
Тя не изглеждаше убедена.
— Истина ли е?
— Истина е.
Устата й се изви в горчива усмивка.
— Е, дори и да не е, поне звучи много по-добре от „Радвам се, че съм свършил работа“.
— Ще го запомня. Кажи ми за първия мъж, който е избягал с викове от теб посред нощ.
Тя примигна, неподготвена за въпроса му.
— Сигурен ли си, че искаш да чуеш за скучното ми минало?
— Искам да знам всичко за теб.
— Е, може и да не е било посред нощ… А освен това първия път бяха двама.
— Какво? Двама ли?
— Бях на тринайсет — каза тихо тя. — Тъкмо бях пристигнала в „Самърлайт“. Бях сама и уязвима, защото още не бях открила Аби и Ник. Две момчета от по-големите ме издебнаха до един килер и ме завлякоха вътре.