— Копелета! — Яростта веднага завладя Джъдсън.
— Бях ужасена, гневна, отчаяна. Борих се с всички сили и открих, че имам повече оръжия, отколкото знаех, че притежавам.
— Използвала си таланта си, за да се защитиш?
— Това беше шок и за трима ни, повярвай ми. Талантът ми още се развиваше и аз тепърва се учех как да се справям с него. Честно казано, не знаех какво мога да сторя, докато не открих, че единият от нападателите ми е започнал да пищи паникьосано и да ме гледа така, сякаш вижда чудовище. Несъзнателно го бях изпратила в състояние на транс — нещо като кошмар на живо.
— Можеш да направиш това, така ли?
— Да. Изисква физически контакт, разбира се. Но аз постоянно използвам това умение, за да поставям клиентите си в състояние на лек транс по време на терапията. Така работя. Мога обаче да направя преживяването и много неприятно… Ако поискам.
— Какво се случи в онзи ден, когато те нападнаха в училището? — попита той.
— Единият от двамата превъртя. А неговата реакция накара и другия да откачи от страх. Пуснаха ме, обърнаха се като попарени и побягнаха. Но щом отвориха вратата, попаднаха на Ник, който беше усетил, че става нещо лошо, и беше дошъл да провери.
— Това е същият Ник Сойър, приятелят, когото си споменавала?
— Да. — Гуен се усмихна. — Той твърди, че е роден като крадеца котка. Вижда в тъмното по-добре, отколкото повечето хора на светло. И съм почти сигурна, че не е попадал на ключалка, която да не може да отключи. Често заявява, че ако не сме били двете с Аби, е щял да стане крадец на бижута. Ние го насочихме вместо това към бизнеса с книги с паранормална енергия.
— Какво направи Сойър на двамата изроди, които са опитали да те изнасилят?
— Ник улови първия точно когато излизаше от склада и го затръшна в стената с такава сила, че онзи си счупи носа. Втория запрати надолу по стълбите към физкултурния салон. Резултатът беше счупена китка и няколко пукнати ребра.
— Негодниците оплакаха ли се?
— Разбира се. Но не им обърнаха внимание. В училището ги знаеха, че са побойници, а Ник беше по-слаб и дребен от тях. Той изглежда по-скоро като професионален танцьор, отколкото като уличен боец. Във всеки случай от този ден нататък аз станах част от групичката на Ник и Аби. Тримата бяхме заедно, докато завършихме училището. И сега сме като семейство.
Джъдсън знаеше, че това е глупаво, но не можа да потисне ревността, която се надигна в него.
— Ник ли беше училищното ти гадже? — попита той.
Гуен поклати глава.
— Ник е гей. Той ми беше като брат, не гадже. Не съм ходила на никакви срещи, докато не завърших „Самърлайт“ и не постъпих в колежа.
— Не си ходила на училищни забави? На абитуриентски бал? Не си ходила на алеята на влюбените?
— Не, не и не. Такива неща не се правят, когато учиш в училище с пансион, който е с решетки на прозорците.
— Звучи ужасно.
Гуен се смръщи.
— „Самърлайт“ не беше обикновено средно училище. Всички ученици бяха там, защото ги смятаха за ненормални. А някои, включително и аз — за по-ненормални от останалите. Едни от учениците бяха направо опасни. Атмосферата не насърчаваше ходенето по срещи, повярвай ми. Освен това не ни позволяваха да напускаме района на училището.
— Всички деца ли бяха с паранормални способности?
— Не, известен процент бяха просто деца с психични смущения. Но изненадващо голям брой ученици проявяваха черти, които Аби, Ник и аз се научихме да разпознаваме като свързани с някакъв паранормален талант. Точно това беше довело Евалин в училището. По някакъв начин тя беше открила, че има голям брой таланти в „Самърлайт“. Наскоро Аби и Сам откриха, че училището съзнателно е подбирало тийнейджъри със силни парапсихични способности.
— Сам ми спомена за това, спомням си.
— Мога да те уверя, че хвърляйки една много широка мрежа, училищното ръководство беше успяло да събере и много истински психари, някои от които станаха доста плашещи възрастни.
— Като двамата, които са те нападнали. Знаеш ли какво се е случило с тях?
— Не. Те гледаха да стоят настрани от нас тримата. Когато аз, Аби и Ник напуснахме „Самърлайт“, последното, което искахме, бе да поддържаме връзка с бившите си съученици, повярвай ми. Но отдавам дължимото на „Самърлайт“, че ни научи на един важен урок.
— Какъв?
— Как да се преструваме на нормални — обясни Гуен.
— Но е трудно да се преструваш, когато си във връзка с някого — било то приятелска или любовна.